На 10 декември Православната църква почита паметта на светите мъченици Мина, Ермоген и Евграф, починали около 303 г. Според житието им те живели по времето на жестокия гонител на християните император Максимиан. Веднъж той пратил в Александрия един от заслужилите си войници - атинянина Мина, с поръчение да усмири вълненията, възникнали в града, и да се погрижи да отвърне християните от тяхната вяра.

Царят не знаел, че Мина сам вярвал в Христа. Атинянинът пристигнал в Александрия и наскоро чрез мъдрите си разпоредби усмирил вълненията и привел всички дела в ред. А що се отнася до вярата Христова, той не само не я преследвал, но явно говорел, че тя едничка е истинска и спасяваща вяра. Думите си той доказвал чрез дела, бидейки крайно милосърден и добър. Господ му дарувал чудотворна, целебна сила.

Всички болни, които получавали изцерение чрез неговите молитви, славели Бога, и вярата в Христа се разпространявала в Александрия все повече. Научил за това, разгневеният цар свикал своя съвет и след съвещание с велможите си решил да изпрати в Александрия градския управител Ермоген, от всички уважаван мъж.

Той му дал най-строги заповеди против християните и особено против Мина. Ермоген бил езичник, не знаел нищо за истинската вяра, но по природа бил добър и милостив. През време на пътуването с кораба той видял насън трима светли мъже, които му казали: „Знай, Ермогене, че и малкото добро не е презряно от Бога.

Затова Господ прие и твоите добри дела”. Като се събудил, Ермоген дълго мислил за своето съновидение и направил заключение, че нему вероятно предстоят големи почести от царя. В Александрия арестувал Мина, който бил неотклонен от вярата си, и го подложил на мъчения. Отрязали му краката - мъченикът хвалел Бога; след това го лишили от език и очи - мъченикът всичко търпял радостно и спокойно. Хвърлили го в тъмницата.

Там през нощта при чудна светлина му се явил Христос и го изцерил, като обещал, че и Ермоген скоро ще дойде до познание на истината. На сутринта войниците едва повярвали на изцеления Мина и започнали да хвалят Бога, а той отишъл здрав при Ермоген. Чудно видение в същото време се представило на Ермоген.

Той видял два светли ангела, увенчаващи мъченика с нетленен венец, и паднал при нозете на Мина. После се покръстил, раздал имотите си и с Мина започнали да проповядват истинската вяра и чрез Божията сила правели чудеса. Накрая в Александрия пристигнал Максимиан и започнал да ги изтезава.

Те обаче на мига се изцерявали. Един езически учен и писател, на име Евграф, като видял тия чудеса, повярвал и открито изповядвал вярата си в Иисуса Христа. Царят със своята ръка го убил. Мина и Ермоген по заповед на царя били посечени с меч, а телата им в железен ковчег били хвърлени в морето.

Но ковчегът не потънал, а доплувал до гр. Византион, където епископът, уведомен по чудесен начин за пристигането на светите мощи, извадил из морето телата на мъчениците и с чест ги погребал близо до градските стени.