Отчайваща за мащабите на Европа бедност и нито един изпълнен забележим икономически проект. Това е обобщението на българската 2018 година. Още през първите месеци на годината тема номер 1 бе разработка на БАН и група общественици за АЕЦ „Белене“. Текстът стана публичен, но това не даде ясен отговор нужна ли е още една ядрена централа. Така годината започна ударно с обещания за бързо изработване на план за действие и организиране на търг, на който водещи компании да подадат своите оферти. Това така и не стана факт. Което не попречи в Лондон премиерът Бойко Борисов да се размечтае дори за „балканска централа", базирана в България. Естествено отново празни думи, хвърлени на вятъра. Ударно започна 2018 година и за големите газови надежди. Обнадеждени от първите обществени поръчки на проектната компания, всички очакваха първата копка за новата газова връзка с Гърция (IGB) през лятото вероятно като кулминация на европредседателството. Проектът се бави близо десетилетие и не е голяма изненада последвалите редица обжалвания и спиране на тръжните процедури. Така в крайна сметка годината завършва без избран изпълнител на строителните работи или доставчик на тръбите. Самата връзка е един от важните газови пътища за друг мечтан от премиера Борисов проект – хъб „Балкан". Надеждата за газова артерия, с която да бъде захранен този хъб, бе втората тръба от „Турски поток". За нея се борят България и Гърция, въпреки че засега не е много ясно готова ли е София да се превърне от транзитьор в търговец на природен газ на фона на липсващите газови хранилища. На този фон турският премиер, видимо доволен, изрече: България направи грешка, като се отказа от „Южен поток“, защото тръбата сега минава през нас. Бойко Борисов се направи, че не го е чул и не му отговори нищо. Нови заводи в България не се откриват, но затова пък казина бол. Въпреки стагнацията в Турция, откъдето идваха основните играчи, в Свиленград и през 2018-а бе открита поредната игрална зала. В този град единствените работодатели са казината. Неслучайно градската управа реши да даде и последната своя сграда за казино. И през 2018 г. АЕЦ „Белене“ продължи да си е просто локва, но пък даде хляб на анализатори, икономисти и журналисти да продължат да се упражняват по темата Това че според всички икономически анализи в Европа България е по-богата единствено от Молдова, никак не стряска управляващите в София. Борисов продължи да се хвали с нови магистрали, а в началото на годината дори насочи всички европейски прожектори към себе си, защото страната бе за 6 месеца ротационен председател на ЕС. ГЕРБ представи това събитие като нечуван и невиждан успех, но на фона на почти разпадаща се Европа и все по-големите проблеми пред трио „М“ – Меркел, Макрон, Мей, светлините както светнаха, така и угаснаха. През декември целият блясък около европредседателството вече беше забравен. На постоянните критики от Брюксел, че корупцията се чувства просторно в България, ГЕРБ реши да отговори с масови прокурорско-полицейски акции срещу удобни бизнесмени. В смисъл такива, които не са приближени на ГЕРБ – фамилия Баневи, за която от години се знае, че източва предприятия, за да помпи собствената си ненаситност; фамилия Арабаджиеви, за които бе известно – също от години – същото; карнобатския винопроизводител Миню Стайков, по прякор Апаша, приближен на БСП, който има в актива си и дело за убийство. Луксозният живот на семейство Баневи, осигурен с умишления фалит на няколко предприятия, не бе тайна за никого. Но прокуратурата научи за него едва сега То бе удобно смачкано навремето от същата прокуратура, която сега реши да го разследва, но вече не за убийството от време оно, а за данъчни престъпления. Рекапитулацията към момента е, че България се сдоби с поредните бегълци от правосъдието. Предупредени навреме, че ще ги арестуват, семейство Арабаджиеви се изпариха. Най-вероятно подсилиха бройката на и без това огромния брой избягали от правосъдието българи, които се топлят в ЮАР. Сред тях засега не е Делян Пеевски. Него нито прокуратурата го обвинява, нито полицията го търси, нито съдът има намерение да го съди. Той е невинен по всички възможни съмнения за корупция, злоупотреба с власт, данъчни измами и контрабанда. Единствено пред благодетеля си Ахмед Доган би следвало да е с наведена глава. И Пеевски, и Доган захлебиха на гърба на бедна България доста добре през 2018-а. Единият заграби почти всички важни институции. Голям човек–малък човек: конфликтът на годината между двамата реални господари на България засега не преля във война Вече е трудно да се намери някоя, в която да не се управлява или в която заместник да не е човек, предан лично на Пеевски. Другият продължи да получава тлъсти хапки с пари с неясен произход. Последната придобивка на Доган стана ТЕЦ-Варна. И тъкмо когато изглеждаше, че в ДПС всичко е наред, Пеевски изглежда реши да се еманципира от боса си. Конфликтът му с почетния председател на ДПС от дворцов се превърна в почти публичен. Наложи се дори Ахмед Доган да вземе думата и на сбирка на актива на ДПС да обяви, че е против управлението на ГЕРБ. Наместо да подемат тази теза, медиите на Пеевски още по-отривисто започнаха да защитават правителството. И точно когато всички очакваха, че обръгналият на всичко Сокол Доган ще изригне и ще накаже непослушния си доскорошен питомник, той отново взе думата и обяви, че всъщност не е още време за предсрочни избори. Очевидно Пеевски се е оказал толкова силен, че дори менторът му вече предпочита да не се конфронтира с него. И след като в икономиката нямаше такава, а бедността отдавна не е събитие, дали пък това не е истинската новина на 2018 година за България – може би Доган си е намерил майстора?