Православната църква отбелязва празника Свети Дух, който винаги е 51 дни след Великден и се празнува на деня след Петдесетница. Всяка година празникът Свети Дух се пада в понеделник и е свързан по смисъл с чествания на предния ден празник - Петдесетница. Двата празника са последни от Великденския цикъл. На петдесетия ден от Възкресение Христово Свети Дух слязъл над апостолите и ги дарил с благодатни дарове. В понеделника след Петдесетница православната църква прославя Светата Животворна Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети, които имат равно достойнство. Според представите на християнската вяра, Светият Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в църквите. Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и с плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове /Матея 7:17/. Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание /Галатяни 5:22-23/. В народните вярвания от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода по Земята. На Свети Дух се прибирали и затваряли чак до идната година на Велики четвъртък, когато се отварят небесните двери.
