На 14 ноември Православната църква почита Св. Филип - гр. “любител на коне”, един от Христовите апостоли, а народът празнува в чест на кокошата болест мрата, мратиняк, мратинци. Според библията след Христово разпване заедно със сестра Мириамна и апостол Вартоломей Филип тръгнал да проповядва Христовото учение.
Езичниците от град Йерапол ги хванали и влачили из целия град. Били обвинени в магьосничество, за което трябвало да умрат разпнати на кръст. Докато събличали дрехите им, изведнъж Мириамна се превърнала в огнен камък. Разпнали на кръст апостол Филип с глава, виснала надолу.
Свети Вaртомолей разпнали до стените на храм, а земята се разтресла в тътен, отворила се и погълнала езичниците. Тези, които останали живи, помолили Бог да се смили над тях, свалили Вартомолей, земята върнала погълнатите. Апостол Вартомолей свалил Филип, но той вече бил преминал от земята на небето. След това Вартомолей покръстил всички, а три дни след това на мястото, където капела кръвта от апостол Филип, пораснала лоза като знамение за това, че заради пролятата в името на Христа кръв, светият се наслаждава на вечно блаженство.
Прочети още
Името Филип е от гръцки произход. То става много популярно по времето на Филип Македонски - тогава днешен Пловдив се наричал Филипополис. На 14 ноември в някои части на Западна България празнуват мратинци - в чест на кокошата болест мрата, мратиняк, мратинци. Жертвата на този лош дух, който мори кокошките, е черно пиле или петле. Мратинячето (жертвата) се коли на прага.
Перушината се пази и с нея се кади на лехуса, ако се разболее, лекува се и шемет - световъртеж, кади се при кръвоизлив от носа. Ако главата и краката на жертвата, завързани с червен конец, се окачват зад вратата, те ще пазят къщата от всякакви лоши магии и зли сили. Магически ритуал за запазване на късмета може да направи домакинята на дома. Пръска с шепи просо около къщата и нарича: когато душманите съберат всички зърна, тогава и късмета на къщата да превземат.
Мратински се наричат нощите от 11 (14) до 21 ноември. Те се смятат дори за по-лоши от Мръсните дни, защото през тях човек може да се разболее от различни болести. На 15 ноември се празнува за болестта бодеж, дошла от настинка или вятър. Спазват се всички забрани, отнасящи се до Вълчите празници.
Прочети още
На 13 и 14 ноември в християнския календар вярващите заговяват за започващия на 15 ноември Коледен пост, който трае 40 дни. Коледни заговезни или заговелки се нарича денят преди Коледните пости - 14 ноември. Той се смята и за последния ден, в който може да се блажи - т.е. да се яде месо, яйца, млечни продукти.
По българска традиция в нощта на Коледни заговезни на трапезата се слага пиле с кисело зеле, тиквеник с повечко орехи и пълнени чушки с боб. Лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ядене, се скрива и не се пипа чак до Коледа, когато пак се хапва блажно. Венчавките са забранени от 14 ноември до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление. Възможно е датата да съвпадне с дните от седмицата, в който се спазва строг пост - сряда и петък - и заговезните се случват на друга дата.
Имен ден празнуват Филип, Фильо и Филипа.
