В първата събота след Сирни заговезни Българската православна църква отбелязва Тодоровден. Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Датата на честването му, както и тази на Великден, се определя по лунния календар. Според народните обичаи Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден. В т.нар. кушии - традиционни състезания с коне, участват както професионалисти, така и любители на конния спорт. Православната общност пък почита днес и паметта на свети Теодор Тирон. Макар църквата да празнува паметта на светеца в деня, в който той пострадал за Христа (17 февруари по гражданския календар - 1 март стар стил), главният празник за него се чества в първата събота от Великия пост – Тодоровден - за възпоминание на чудото, станало няколко десетилетия след неговата смърт. Тогава гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332-363), който още продължавал да желае възвръщането на езичеството, знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници. Легендата разказва, че св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил - да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал редовна, чиста стока на пазара. Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в църква. В българския народен календар първата седмица от големите великденски пости е наречена Тодорова неделя. В центъра на празника са конете, затова той се нарича още и Конски Великден. Конните състезания се устройват в чест на свети Тодор – един от тримата най-почитани от българите светци конници. Ездачите сресват конете, окичват ги с мъниста и шарени пискюли и ги подготвят за надбягване. Най-бързият кон печели, като на някои надбягвания има и препятствия. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива. От тесто жените измайсторяват фигурки „конче" или „копито" и ги раздават на съседите Тодоровден е празник и на младите невести, омъжили се през годината, и затова го наричат и Булкина неделя. Според традицията до Тодоровден те нямат право да месят и пекат хляб. Извършват се обреди за здраве и плодовитост на младите булки. Поверието разказва, че на този ден св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Когато пристигне, св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него. А самият светец влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото, където е забоден маждракът на св. Тодор, започва да се издига пара и стопля земята. Имен ден празнуват Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка. Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби. През целия ден не се яде лук, за да не се разболяват конете. На Тодоровден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче" или „копито", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.