Християнският свят почита на 14 март, преподобни Бенедикт Нурсийски.
Той се родил около 480 г. в град Нурсия. В юношеска възраст бил изпратен в Рим, да се учи и възпитава в училище.
Развратният живот във Вечния град възбудило у младежа голямо разочарование и негодувание. Затова се отрекъл от светския живот и отишъл в една пещера, където се отдал на пълно усамотение. Три години Бенедикт прекарал в пост и молитва.
Бог го дарил с голяма духовна мъдрост и силата да лекува неизличими болести. С добродетелния си живот привлякъл много иноци и по тяхно желание им станал игумен. Но когато преп.
Бенедикт решил да въведе строги правила в доста разгулния им живот, иноците възнегодували и се опитали да го отровят.
Пъкленият им план не успял – чашата с отровното питие се счупила в мига, в който светецът направил кръст над нея.
Бенедикт напуснал манастира и заживял в някогашната пещера. След време изградил манастир, който управлявал с голяма мъдрост и духовен опит. Скоро се намерил един завистлив свещеник, на име Флоренции. Той посял ненавист в душите на част от иноците, които прогонили своя игумен в планината Касино.
Скоро няколко духовни братя се присъединили към него.
На планината стояло още идолско капище, обкръжено от дъбрава, посветено на римския бог Аполон, и народът още принасял жертви на идола. Преподобни Бенедикт изсякъл дървата, почнал да учи на истинската вяра идващите селяни и скоро обърнал много идолопоклонци към Христа.
Капището било разрушено и на негово място преподобни Бенедикт построил църква в чест на св. Йоан Кръстител.
Скоро се събрали толкова много подвижници, че се образувал голям манастир, който станал средище и майка - манастир на цялото западно монашество. Бенедикт написал устав за своите братя, които започнали да се наричат по неговото име - бенедиктинци.
Преподобний Бенедикт починал през 543 г. в Монте Карло при Неапол. По-късно папа Грирогий Велики написал неговото житие.
