Православната църква почита на 21 юли преподобните Симеон, Йоан и светия пророк Йезекил. 

Свети преподобни Симеон и сподвижникът му Йоан били родом от Едеса. На 30-годишна възраст ходили в Йерусалим и се поклонили на животворния Кръст Господен. Пожелали да видят манастира на преподобни Герасим при река Йордан. Тук те приели монашество от игумена Никон и след една година, с благословението на игумена, се оттеглили на пустинен живот към река Йордан. Там, гдето реката се втича в Мъртво море, те намерили килия и градина при нея, останали след смъртта на някой старец.

Като се помолили и поблагодарили на Бога, те се заселили тук и служели Богу в молитва, пост и пустинни трудове. Свети Симеон напуснал килията, ходил в Йерусалим и започнал да се подвизава в Едеса като юродив заради Христа – правел се на малоумен, за да прикрива своята святост, благодатни дарувания и чудеса. Получил дар на пророчество и чудеса и показал пример на пълно самоотричане и любов към Бога и ближните. Умрял около 590 г.

Свети пророк Йезекиил бил свещеник и произлизал от Левиевото коляно. По време на второто пленяване на Йерусалим при цар Йехония той бил взет в плен от Навуходоносор и отведен в Халдея. 

Там живял край реката Хавар и в петата година от пленението, около 595 г. преди Рождението Христово, получил от Господа повеля да проповядва на юдеите и да ги убеждава да се разкаят. Тогава бил на 30 години. В чудно видение му се явил Господ. Йезекиил видял отворено небето и сред сияещ облак - подобие на четири животни, всяко от които имало четири лица, обърнати на четири страни: лице човешко, лице лъвско, лице на теле и лице на орел.

Всички имали криле и блестели като свещ, зачервена в огън. Те били като че ли впрегнати в колесница, която се движела след тях и вървяла с шум, приличащ на шум от много води или от многолюден полк. Над тях се издигал бляскав свод и на свода - престол, на който седяло много светло човешко подобие, окръжено от огън и сияние.

 Изпълнен от страх и смущение, Йезекиил паднал по очите си чул глас Господен да му говори: "Сине човешки, стани и аз ще говоря с тебе!" И дойде в мене дух казва пророкът - и ме вдигна, и ме постави на нозете ми, и го чух да ми говори: "Сине човешки, Аз те пращам при дома Израилев, при народ, който непрестанно Ме огорчава, както Ме огорчаваха бащите му, при люде непорокни и жестокосърдечни. Аз те пращам при тях и ти им предай думите Ми! Не бой се от тях, ако дори възстават против тебе и те преследват, но смело предавай Моите думи!"

След това към Йезекиил се простряла ръка, която държала книжен свитък. Тя разгънала пред него свитъка, изписан от двете страни, и в него Йезекиил прочел - плач, охкане и тъга.