Изслушването на главния прокурор Иван Гешев в Народното събрание би било нарушение на Конституцията и затова той отказва да се яви пред депутатите. Това е позицията на прокуратурата относно поканата на парламента. “Взаимодействието между институциите в рамките на техните правомощия е единствената гаранция за защита на правата и законните интереси на българските граждани. Народното събрание е основната институция на парламентарната република, каквато е България. Като висш законодателен орган парламентът приема законите, които са задължителни за българските граждани и следва да бъдат стриктно спазвани от всички”, посочват от държавното обвинение.От прокуратурата съобщиха, че на 12 август са получили покана за участие на главния прокурор в заседание на 18 август 2021 г. на Временната комисия в 46-ото Народно събрание за разследване на факти и обстоятелства при използване на сълзотворен газ, употребата на сила и помощни средства от МВР, извършени на 10 юли и 2 септември 2020 г. срещу протестиращи граждани, както и за разследване на факти и обстоятелства, свързани с прилагане на специални разузнавателни средства на протестиращи граждани и опозиционни лидери и членове на политически партии от опозицията. Председател на комисията е Николай Хаджигенов от “Изправи се БГ!Ние идваме!”.“С писмо от 18 август председателят на Временната комисия е уведомен, че във връзка с негови писма от 28 юли 2021 г. и 30 юли 2021 г., отговори със сходен предмет и съдържание вече са изпратени до него на 2 август 2021 г. и на 5 август 2021 г.”, добавят от държавното обвинение. В писмата е отправено искане главният прокурор Иван Гешев да предостави на парламентарната комисия „всички данни за образувани досъдебни производства срещу протестиращи граждани“, материали от конкретни досъдебни производства, наблюдавани от Специализираната прокуратура, включително събрани чрез специални разузнавателни средства и класифицирани по съответния ред.“Конституционните правомощия на главния прокурор са уредени в чл. 126, ал.2 от Конституцията на България. Те са методическо ръководство и надзор за законност. С последните изменения на Конституцията в края на 2015 г. и измененията в Закона за съдебната власт от 2016 г. е изключена възможността за намеса на главния прокурор в работата на прокурорите по конкретни преписки и досъдебни производства. В правомощията на главния прокурор е да ръководи единствено административните ръководители, и то само по отношение на административната им дейност”, аргументират се от прокуратурата.Според държавното обвинение, чл. 84 ал. 16 от Конституцията на България определя границите, в които може Народното събрание да се намесва в дейността на прокуратурата – с изслушване и приемане на доклади по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Според решение на Конституционния съд от 6 юни 2017 г. „Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство“. Това е единственото и безпротиворечиво тълкуване на конституционните разпоредби. Противното би представлявало нарушение на Конституцията на България от страна на главния прокурор и намеса в независимостта на отделните магистрати, пише още в съобщението.От прокуратурата посочват, че Конституцията на България има пряко действие и решенията на Конституционния съд са задължителни. “Трайната практика на КС е, че е недопустим парламентарен контрол върху дейността на отделните магистрати и по отделни дела. Противното, респ. "дублиране" на действия по наказателни дела, би представлявало пряка намеса в независимостта на съдебната власт и нарушение на Конституцията”, обясниха от обвинението. “В прокуратурата не се води статистика по посочения в писмото на народния представител Николай Хаджигенов признак „досъдебни производства срещу протестиращи граждани“ и не би могло да се предостави такава информация. Събирането и обобщаването на информация по подобни признаци би представлявало нарушение на конституционно признатите права на българските граждани”, гласи позицията на прокуратурата.Според обвинението разгласяването на материали от разследването e забранено и попада под наказателната отговорност по чл. 360 от НК. “Материалите по всяко досъдебно производство са защитени от т.нар. „следствена тайна“ по смисъла на чл. 198 ал. 1 от НПК. Те нямат публичен характер и даването на информация по конкретното дело е от компетентността единствено на наблюдаващия прокурор. Изключения от тази забрана са недопустими, включително и за главния прокурор. Той нито има правото, нито разполага с исканата информация. Противното би представлявало извършване на нарушение от негова страна на българското законодателство”, категорични са от прокуратурата.Според тях материалите от досъдебните производства, съдържащи класифицирана информация, са извън кръга от сведения, които парламентарна комисия може да получава и използва. “Разгласяването й би нарушило не само независимостта на съдебната власт, но и правата на гражданите, които тя по Конституция е призвана да брани”, обясниха от прокуратурата.“С оглед горното явяването на главния прокурор във Временната комисия с така очертания предмет би представлявало нарушение на Конституцията на Република България”, смятат от там.От прокуратурата добавиха, че винаги са изпълнявали и ще изпълняват задълженията, възложени й от Конституцията и законите на страната. “Главният прокурор потвърждава готовността си за сътрудничество с Народното събрание като върховен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия суверенитет, воден от разбирането, че разделението на властите не е пречка за взаимодействие и съгласувано функциониране в рамките на конституционно установения баланс”, добавят от прокуратурата.
