Повишаващите се температури, причинени от изменението на климата, намаляват времето за сън на хората по света и проблемът ще се влоши значително до края на века, ако човечеството не успее да ограничи емисиите на въглероден диоксид, според скорошно проучване, публикувано в списание Van Aart. До това заключение стигна екип от изследователи, ръководени от Келтън Майнор от университета в Копенхаген. Между 2015 и 2017 г. те събраха данни от наблюдение на съня, използвани от над 47 000 души в 68 държави. Събраните данни за съня са сравнени с местните данни за времето. Резултатите показват, че необичайно топлите нощи, тези над 30 градуса по Целзий, карат хората да спят средно с около 14 минути по-кратко. Проучването показа, че средният гражданин на света вече губи 44 часа сън годишно. Тази загуба на сън е свързана с факта, че човешкото тяло трябва да се охлади, преди да заспи, но става по-трудно, когато е твърде горещо. Комбинирането на данни с различни климатични сценарии показва, че до края на 2099 г. загубеното време за сън може да се увеличи от 50 на 58 часа годишно. Вероятността сънят да продължи по-малко от оптималните седем часа също се увеличава с повишаване на температурата. Освен това Келтън Майнор и колегите му са открили, че определени групи са по-уязвими от други, така че ефектът от температурата върху загубата на сън е значително по-голям при хората в страни с по-ниски доходи, както и при възрастните хора и жените. Изследванията показват също, че хората не са променили ежедневното си поведение, за да се справят с недоспиването, т.е. не са успели да компенсират загубените часове почивка, като подремнат през деня. Анкетираните също не са се адаптирали към сезонните горещини, т.е. не са забелязали, че е по-лесно да спят в топла нощ в края на лятото, отколкото в началото на лятото. Резултатите от изследването трябва да бъдат въведение в по-широко изследване на условията за сън на населението, живеещо в най-топлите региони на света, особено в Африка, Централна Америка и Близкия изток. Тази тема трябва да бъде преди всичко в центъра на вниманието на вземащите решения и политиците, които ще отговарят за адаптирането на градовете и местата на пребиваване към очакваното повишаване на температурата.