За времето казват, че нито можеш да го спреш, нито можеш да го повториш: естествените единици за измерването му човекът е получил от самата природа - денонощие, месец и година. По-малките мерки от денонощие - час, минута, секунда - са създадени от самия човек. Никой не знае точно кога човек е започнал да привърза часовник към китката си, но хората започнали да правят това масово в началото на 20 век. Авиаторите и шофьорите искали часовници, които да могат да виждат директно, без да се налага да ги вадят от джобовете си, макар това по онова време да се е смятало за женствено. По време на Първата световна война войниците започвали да модифицират джобни часовници в такива с каишки и скоро след това мъжкият ръчен часовник наистина се родил. Историята на часовниците е интересна и обхваща голяма част от човешката история. Най-напред измерването на времето в денонощието започвало от изгрева и завършвало със залеза на Слънцето; денят разделяли на 4 части - в Египет, или на 6 части - в Китай. Днешната 12-ична система идва от древния Вавилон. Свикнали сме животът ни да се движи по стрелките на часовника. В продължение на хилядолетия обаче слънцето и сезоните са били единствените показатели за времето. Не обаче и за християнските монаси, които са имали строг график за молитви и работа. За да се спазва графикът, през 996 година бъдещият папа Силвестър Втори
създал първия механичен часовник
„нюрнбергски живи яйца“
тласнали света към нови открития –
най-продуктивните изобретатели
