Учени в САЩ запретнаха ръкави за проект, който може да отнеме цял век. Целта е да се проучи пространството между звездите. Представете си, че работите по проект, който не виждате завършен. Бихте ли били склонни да участвате в него? „Абсолютно“, отговаря Ралф МакНът от Лабораторията по приложна физика на университета Джон Хопкинс в САЩ. МакНът и колегите му публикуваха подробно изследване на космическия кораб, който според тях ще направи дълго пътуване между звездите. Регионът между звездите в момента е работното пространство на легендарния космически кораб на НАСА Voyagers, но споменатият от МакНът космически кораб ще пътува много по-далеч, много по-бързо и 50-100 години след напускането на Земята може да продължи да работи. „Да приемем, че стартира през 2036 г. и завърши планираната работа през 2086 г.“, казва МакНът, „което означава, че по това време ще съм на 130 години. Няма да се тревожа за това. Ако искате незабавно удовлетворение, казвам, не се занимавайте с изследване на Космоса." Превозните средства Voyager 1 и Voyager 2 направиха история през 2010-та, като напуснаха района на горещия газ, наречен хелиосфера около Слънцето, и влязоха в междузвездната среда, където магнитното поле, прахът и частиците, създадени от други звезди, са плътни. Космическият кораб „Вояджър“ предостави нова информация за галактическата среда на Слънцето, но това не беше основната им цел. Пътешествията на "Вояджър" бяха организирани за изследване на планетите Юпитер, Сатурн, Нептун и Уран. Тази задача е изпълнена успешно. Телескопни изображения на хелиофорни мехурчета около звезди Екипът на МакНът иска да промени приоритетите. „Вояджърите имаха инструменти, предназначени за изследване на планети. Те нямаха инструменти за разбиране на процеси на ръба на хелиосферата“, казва Елена Проворникова от JHU-APL. Космическият кораб, който те предлагат, ще бъде построен изцяло за тази цел. Направо казано, това не е пътуване до друга звезда. Най-близките звездни системи не са в обсега на космически кораби, задвижвани от днешната технология. Предложеният от екипа космически кораб обаче ще може да остане в пространството между звездите дълго време. Основната концепция на това ново изследване, инициирано по искане на отдела по хелиофизика на НАСА, е 850 кг космически кораб, оборудван с инструменти за измерване на заредени и неутрални частици, магнитни полета и прах. Концепцията ще се нуждае от широка подкрепа в общността на космическата и слънчевата физика, преди да може да получи финансиране. Машината ще се изстреля около 2036 г. и ще обиколи Луната само за 6,5 часа. Ще достигне Юпитер за седем месеца, достигайки скорост, с която ще изминава повече от милиард километра всяка година. Дълголетието на кораба също е важно. С ядрените батерии от следващо поколение, които НАСА разработва, междузвездният космически кораб ще може да продължи да изпраща данни на Земята в продължение на един век. „Този ​​междузвезден инструмент ще ни помогне да разберем не само настоящата ситуация, но и откъде сме дошли, как е повлияла на еволюцията и накъде отиваме след това. Мнозина не знаят, но ние сме на път да излезем от нашия собствен междузвезден облак, през който хелиосферата е минавала през последните 60 000 години. Всичко е ново. Навлизаме в зона." При желание е възможно космическият кораб да събира информация за интересни обекти по пътя си, докато напуска Слънчевата система. Научният свят има и други проекти в това отношение. Китай работи по проект, наречен Interstellar Express. Руско-израелският бизнесмен Юрий Милнер има специален проект за изпращане на малки звездни частици към най-близката звездна система.