След 4 канцлерски мандата и 16 години на власт Ангела Меркел оставя траен отпечатък върху хода на германската и европейската политика. В навечерието на федералните избори в Германия Франс прес се среща с трима души, чиято съдба по някакъв начин е била белязана от решенията на Меркел.
Анас Модамани е на 18 години, когато през есента на 2015 г. пристига в Германия. Тогава Меркел решава да отвори границите на страната за блокираните в Унгария бежанци и множество сирийци, афганистанци и иракчани пристигат на германска територия.
Те са посрещнати ентусиазирано от германците, а Меркел е похвалена за нейната хуманност. По време на визита в център за прием на бежанци в Берлин Анас Модамани успява да си направи селфи с Меркел. То бързо се появява социалните мрежи и се превръща в символ за великодушната миграционна политика на канцлерката.
Самият Анас пък става звезда сред сирийската общност в Германия. Но в страната еуфорията от приема на мигранти бързо отстъпва място на безпокойството от миграционната вълна. Крайната десница се опитва да извлече дивиденти от престъпни прояви и инциденти с участието на мигранти. Селфито на Анас по това време попада в ръцете на крайнодесни активисти, които му правят фотомонтаж.
На Анас бързо се приписва участие в атентатите в Брюксел през март 2016 г. и на Коледния базар в Берлин няколко месеца по-късно. Сириецът е набеден и за подпалването на бездомник в метрото на Берлин. Анас завежда дело, за да принуди Фейсбук да заличи злонамерените фотомонтажи с неговото селфи, но губи процеса. Въпреки тези обрати той влага всички усилия в усъвършенстване на немския, а през 2019 г. влиза в университет и финансира обучението си по икономическа комуникация като работи в супермаркет. Сега той е обезпокоен как ще се развият нещата в Германия след края на ерата на Меркел. Но допълва, че не би имал нищо против да пийне кафе с нея сега, когато тя ще има повече свободно време.
Решението на Меркел да извади от употреба атомните реактори на Германия след трагедията във Фукушима в Япония пък преобръща живота на опитния инженер Ралф Гюлднер. Той е председател на Германския ядрен форум, основното лоби на ядрената индустрия в страната. Преди Фукушима перспективите за ядрения отрасъл в Германия са били големи, но след Фукушима се очертава последният германски ядрен реактор да угасне в края на 2022 г. За Гюлднер случващото е тъжно. Той не се отказва да защитава ядрената енергетика и смята, че тя трябва да бъде възприемана като сериозна алтернатива на изкопаемите горива в борбата срещу климатичните промени.
Третият човек, чиято съдба бе променена от Меркел, е Константина Кунева - родена в България, 56-годишна гръцка евродепутатка в периода 2014-2019 г. Синдикалистка, която се бори за повече социална справедливост, Кунева несъмнено нямаше да е в ЕП, ако не беше политиката на строги икономии, наложена на Гърция по време на финансовата криза. А тази политика, проточила се близо десетилетие, не може да не бъде асоциирана с Германия и с неотстъпчивостта по въпроса на Меркел. Спасителната помощ на ЕС и на МВФ за Гърция бе отпусната именно при условие че Гърция ще спазва строги икономии, за което настояваше Германия. "Кредиторите на Гърция наложиха бедността, намаляването на пенсиите, на заплатите, увеличаването на цените", припомня Кунева пред Франс прес. "Когато чувахме името на Шойбле (министъра на финансите на Германия между 2009 г. и 2017 г.) или на Меркел , очаквахме най-лошото", допълва тя.
В основата на социалния активизъм на Кунева е нейното желание да защитава колегите си, по времето когато работи във фирма за почистване на атинското метро. Избрана е за ръководител на синдикат на персонала по поддръжката и на домашните помощници и се бори за по-добри условия на труд в отрасъла. В една декемврийска вечер през 2008 г., докато се прибира у дома, мъж я залива с киселина. Кунева е тежко ранена, обезобразена, прекарва месеци наред в болница, преживява тридесетина операции, някои във Франция. Разследването не води до идентифициране на заподозрян, но няма съмнение, че атаката е свързана с нейната синдикална борба. Кунева си припомня, че е трябвало да се лекува в чужбина заради кризата в Гърция и припомня драстичните бюджетни съкращения в сектора на гръцкото здравеопазване.
Днес тя е с обезобразено завинаги лице, което крие зад тъмни очила, изгубила е едното си око, има увреждания на гласните струни и на някои вътрешни органи. Заради травмите не може все още да спи легнала. Но през 2014 г. Кунева се превръща в символ на гръцката радикална левица Сириза, която й предлага да се яви на европейските избори. Партията отхвърля политиката на строги икономии и постига пробив на евровота, като изпраща петдесетина депутати в ЕП и Кунева е сред тях. Тя продължава в ЕП борбата си за социална справедливост. "Най-невероятното беше да видя на какви нападки бе подложена Гърция. Гърците бяха дефинирани като безделници, обвинени, че не работят и че прекарват времето си, за да се забавляват", спомня си тя за евродепутатския си мандат, приключил през 2019 г. За Меркел Кунева смята, че има само една заслуга - решението й да приеме хиляди бежанци по време на миграционната криза. Но Гърция не спира да плаща цената на "лечението", което й бе наложено и което й помогна да избегне фалита и излизането от еврозоната. "Ниски заплати, ниски пенсии. Нищо не се развива повече. Всички учени заминаха в чужбина", казва Кунева.
Помогни BG VOICE да излиза на хартия
Подкрепете независимата журналистика! Вашите дарения ни помагат да продължаваме да ви предоставяме актуални, проверени и значими новини.
