Родители и експерти към Борисов: Нямате основание да разпускате мерките на 21-ви декември

Повод за изявлението е вчерашното изказване на премиера, че ще е най-добре на 21 декември строгите мерки да отпаднат. "Най-добрата антикризисна мярка, която съм разпоредил на докторите, е на 21 декември да отворим отново всичко. Нашите герои - медицинските работници, лекуват денонощно. Всеки ден имаме по 2000 оздравели. На 14 декември, ако цифрите продължават да са такива, ще пуснем детските градини и яслите, за да могат родителите да отидат на работа и да има кой да им гледа децата. Ние трябва да свикнем, че излизаме от пандемията", каза Борисов. В писмото се изтъква, че статистическите данни са абсолютно категорични, че няма никакво основание да се смята, че епидемията затихва, следователно няма повод за разхлабване на ограниченията. Ето и аргументите, които изложиха родителите и експертите до премиера:

1. Според данните броят на потвърдените случаи намалява, което се дължи на наложените в края на месец октомври ограничения. Сериозен проблем за обективна оценка на този показател и за изкривяването на статистиката е продължаващо четвърта седмица намаление в броя на направените PCR тестове, както и все по-масовото ползване на бързи антигенни тестове, които не са част от официалната статистика. Процентът положителни тестове е един от двата останали сериозни индикатори за разпространението на вируса. Изключително високият дял на позитивни проби означава, че вирусът циркулира свободно в популацията и триседмичните частични мерки трудно могат да го поставят под контрол. Критерият на ECDC за висок процент положителни тестове е над 4%. С оглед на това може да се направи изводът, че реалната заболяемост остава скрита. Единственият начин разпространението на вируса да бъде ограничено е наложените със Заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки да останат и след указания срок (21.12.2020). Крайно необходимо е резултатите от антигенните тестове да станат част от официалната статистика, която отразява заболяемостта в страната. Осезаем, реален и продължителен ефект върху потвърдените нови случаи от последно въведените мерки не може да се очаква, ако те бъдат премахнати.
2. Броят на хоспитализираните достигна 7000 души. Това е най-високият дял на настанени в болница от началото на пандемията. Допълнителен проблем е заразеният медицински персонал, което оставя цели отделения и клиники без възможност да лекуват пациенти. Интензивните също са на най-високите си стойности за последните 9 месеца.
3. Значителният брой заразени медицински работници остава. Делът на здравните работници в общия брой нови случаи расте, като се увеличават и починалите от вируса медици. Капацитетът на здравната система се определя именно от човешкия ресурс, като изваждането от кабинети и болници на толкова много специалисти поставя в риск възможността за предоставяне и на първична медицинска помощ. Здравната система трудно ще се възстанови при тези човешки загуби, което и занапред ще оказва влияние върху смъртността на пациенти, страдащи от други заболявания. В настоящата ситуация сме свидетели на факта, че заради претоварването на болничните заведения и недостига на медицински кадри много хора не могат да получат необходимата медицинска помощ и умират пред болниците, в линейките или в домовете си, докато чакат спешна помощ.
4. Починалите продължават да се увеличават, като през изминалата седмица броят им за седма поредна седмица расте и поставя антирекорди. Увеличението на смъртните случаи от COVID-19 е част от общия ръст на този показател в страната. Усложнената епидемична обстановка е предпоставка за висока скрита смъртност от вируса поради невъзможност за предоставяне на бърза и ефективна медицинска помощ. Увеличава се и косвената смъртност заради претоварената здравна система. Ефектът от мерките може да бъде оценен обективно само чрез анализ на смъртността, която не се влияе от тестването. Тя и процентът положителни проби остават сравнително обективните показатели за разпространението на вируса. Все по-често се съобщава за загинали хора без придружаващи заболявания, за млади хора и дори за деца. Увеличава се броят на починалите медици, учители, преподаватели. Освен в чисто човешки план тези факти поставят остро въпроса за бъдещето на обществото ни. Тези професионалисти се изграждат с години и не могат да бъдат заменени лесно и бързо. Това ще окаже въздействие и върху икономическата ситуация в дългосрочен план, която трудно ще се възстанови след нанесените човешки загуби.

Затова те настояват не за отмяна, а за удължаване периода на мерките и след 21 декември 2020 г. и за засилен контрол върху спазването им. "Живеем във време, което е изпитание не само за физическото оцеляване на хората, но и за човечността, която всеки от нас носи в себе си. Напълно осъзнаваме икономическите проблеми, които възникват от налагането на рестрикции, но точно в такива моменти сме длъжни да докажем, че преди всичко сме хора, които могат и трябва да изпитват емпатия към другите, да се грижат за тях, да направят правилното, независимо от трудностите. И това, което трябва да направим, е преди всичко да спасим живота на хората, да опазим живи нашите родители, нашите деца, нашите семейства, близки и приятели, защото по-голяма ценност от здравето и щастието на хората, които човек обича, няма. Наближават едни от най-светлите празници - Бъдни вечер и Коледа, в които си пожелаваме здраве, обич, доброта и вяра. И точно сега можем да превърнем пожеланията си в действия, да превъзмогнем егото си и да отправим погледа си към ближния така, както ни учи вярата", пише още в писмото до Борисов.