Откриването на български клуб с културно предназначение в Охрид, на името на цар Борис Трети, разбуни до припадък политическата и интелектуална върхушка в тази все още неукрепнала държава. Още в навечерието на събитието, видни политически личности, бивши и настоящи държавници дадоха да се разбере, че те продължават да са роби на едно минало, което няма нищо общо с днешните изисквания към самите тях. Екзалтацията, с която дни наред „ръководители“ на народа като Християн Мицковски и Апасиев размахваха юмруци в закана, че ще опорочат скромното начинание, разголи до кости тяхната национална и духовна комплексираност. Насъбралите се стотина надъхани с омраза към България граждани, носещи плакати, лозунги с недостойно съдържание и знамена, показа още веднъж, след събитията в Битоля през април т.г., в каква идейна тиня целенасочено и системно е тласкано македонското общество…
Темата за антифашизма е основополагаща във възпитанието на подрастващите там. Цялата образователна система е изградена върху една митология, в която борбата срещу
„бугарскиот фашистички окупатор“
Какво знаят днешните поколения в тази държава
всички злосторства на сръбския режим в Македония,
