Руските самолети многократно са използвали въздушното пространство на България, членка на НАТО, за доставка на военно оборудване до Сърбия. Това показва съвместно разследване на българските и балканските служби на RFE / RL/ Свободна Европа.
В последния известен случай самолет АН-124, летящ от Русия до Сърбия, е преминал през българското въздушно пространство на 3 март, съвпадайки с доставката на части за руската система за противовъздушна отбрана Панцир-С1. Това е била поне четвъртата доставка на руско военно оборудване до балканската държава през българското въздушно пространство през последните няколко години.
Българското външно министерство не потвърди, че е получило искане за транспортиране на руски военни доставки през въздушното си пространство, заявявайки пред Свободна Европа, че няма основания за отказ на "полети, доставящи търговски доставки между суверенни държави".
След това министерството е оправдало прелитането, като посочва, "че не са наложени ограничителни мерки на Сърбия по отношение на свързаните с отбраната продукти от ООН, ЕС и ОССЕ".
През юли 2019 г. Румъния, друга членка на НАТО, отказа да разреши транзита на руско военно оборудване до Сърбия, позовавайки се на анексирането на Кремъл на полуостров Крим в Украйна.
Румъния е най-директният маршрут за полети към Сърбия от Русия. Руският полет е пренасочен през българското въздушно пространство, сочат данните на Flightradar24.
Действията на България показват, че тя е "доста приятелски настроена към Русия и нейните намерения", каза Тодор Тагарев, военен експерт и бивш временен министър на отбраната през 2013 г., за RFE / RL.
"От политическа гледна точка българското правителство изглежда не се притеснява от факта, че Русия помага за изграждането на сериозни способности, включително разузнаване и противовъздушна отбрана, на държава западно от нашите граници", каза той.
През последните две години Сърбия получи доставки от Русия на зенитно-ракетната система Panzer-C1, танковете T-72 и бронирани високопроходими автомобили BRDM-2.
Част от оборудването е дарено от Москва на Белград, докато други артикули са закупени.
Руският самолет, извършващ доставката през юли 2019 г., се е върнал до дестинацията си през Унгария, Словакия и Полша. Не е ясно какво е имало на борда.
Унгария потвърди, че е била уведомена за полета, но не се е налагало да издава разрешение за него, тъй като той е бил управляван от цивилен оператор. Полша твърди, че не е била информирана за полет над нейното въздушно пространство, съдържащ военни товари.
Междувременно Словакия заяви пред RFE / RL, че е разрешила преминаването на такъв полет през въздушното си пространство, тъй като това е поискано направено от руски цивилен оператор, а пратката е описана като невоенна.
Българското външно министерство не уточни каква информация е получило за товара от този или други полети, за които се предполага, че са превозвали военна техника.
Тагарев заяви, че няма механизъм за наблюдение на товарите от такива полети над България. "Когато се получи заявка от [руското] външно министерство, тя посочва каква е натовареността, но няма механизъм за контрол. Предполага се, че вярваме на това, което са ни казали", обясни той.
Европейската комисия заяви пред RFE / RL, че страните от ЕС сами решават дали да разрешат транзита на оръжия над тяхна територия. При вземането на подобни решения обаче държавите-членки трябва да се съобразяват и с европейските правила за контрол върху износа на военни технологии и оборудване, посочи комисията.
НАТО не е коментирало транзита на руска военна техника през въздушното пространство на съюзниците.
