Годината е 1988-ма, краят на януари. „Метрополитън опера” в Ню Йорк става сцена на нещо разтърстващо, което никога дотогава не се е случвало между стените й. Не се е случвало и до днес. В антракта между трето и четвърто действие на „Макбет“ от Верди един мъж полита от петия балкон. Няколко минути по-късно той е мъртъв, а потъналата в разкош зала се превръща в мрачен декор на смъртта му.
Мъжът е 82-годишният българин Банчо Банчевски, луд фен на операта, преподавател по оперно пеене, участник с малки оперни роли в представления в Европа и Америка, ексцентричен човек, излъчващ жизнерадостност и добро настроение през целия си живот.
Но не и в тази фатална вечер, която, по всичко личи, е избрал да е последната в живота му. Свидетели на ужасяващата случка в „Метрополитън“ си спомнят на следващия ден пред „Ню Йорк тайм“, че Банчевски на няколко пъти бил в опасна близост до парапета на балкона. По време на първия антракт дори се качил на него и се наложило разпоредителите да му направят забележка и да го дръпнат от края на балкона, който бил
на 25 метра височина
На следващия антракт обаче нищо не могло да спаси българина. Той полита надолу, а медицинска сестра от Колингсуърт, намираща се близо до мястото, на което той пада, веднага му се притичва на помощ. Въпреки опитите да намери пулса му и да се опита да го спаси обаче не успява. Малко по-късно пристига полицията и извежда зрителите навън. Следва близо час, в който те стоят във фоайето, без да знаят какво се случва. По-късно от ръководството на операта съобщават за инцидента и информират, че представлението няма да продължи. На публиката обещават, че ще бъде компенсирана с билети за следваща опера.
Банчо Банчевски е роден в Ловеч през 1906 г. Завършва софийската Консерватория, където учи флейта, пиано и оперно пеене. През 30-те години той се превръща в некоронования крал на Българския Бродуей, както е известна по онова време столичната театрална ул. “Раковски”, разказва Lifebites.bg.
Така е до средата на 40-те години на миналия век, когато Банчевски емигрира в Западна Европа. Работи в Чехия и Виена, където изпълнява малки оперни роли, има роли и в много филми и театрални постановки в Берлин. По ирония на съдбата, играе малка роля в “Макбет”, операта, по време на която по-късно
ще сложи край на живота си
В САЩ Банчевски пристига в началото на 50-те години на миналия век. Успява да пробие на сцената в Ню Йорк, но успехът не го преследва по петите. Младите американски изпълнители го изместват и той се захваща да преподава оперно пеене, за да се препитава. Ценен е и в Холивуд, но като преводач от пет езика - немски, френски, италиански, руски и английски. Именно благодарение на тях Банчевски успява да се срещне със звезди като Анна Томова Синтова, Николай Гяуров и Лучано Павароти.
В деня след самоубийството му Любен Виши, бивш оперен певец от сцената на “Метрополитън”, чува по радиото, че някой се е самоубил в операта, скачайки от най-горния балкон. Първоначално Виши не разбира, че става въпрос за неговия стар приятел Банчо Банчевски.
“В същото време ми мина през акъла, че такова нещо
би могъл да направи само той
Не беше съвсем наред в последните месеци. Накрая беше доста болнав и това ограничаваше свободата му”, разказва Виши пред в. “Ню Йорк Таймс” след инцидента.
Приятелите и познатите на Банчевски са потресени от внезапната му кончина. Все пак малцина са изненадани от театралния маниер, с който емигрантът избира да сложи край на земните си дни – по време на оперна постановка на Шекспировата драма “Макбет” в любимата му “Метрополитън”.
В последните месеци от живота си Банчевски е болен и депресиран и според някои това е една от причините за самоубийството му. Ден след инцидента племенничката на Банчевски Лада Манолова разказва пред в. “Ню Йорк поуст”, че чичо й звъннал с обезпокоителна новина два дни по-рано.
“Измислих как ще се самоубия. Ще отида на опера и ще скоча през балкона. Този път съм сериозен”, заявил Банчевски пред стъписаната си племенничка. Манолова разказва, че напоследък чичо й бил ужасно депресиран. Здравето му су влошило два дни по-рано, когато бил блъснат от автобус.
Няколко месеца преди да сложи край на живота си, Банчевски е жизнерадостен 82-годишен старец с куп приятели. Въпреки преклонната си възраст емигрантът е душата на компанията и често весели околните с оперна ария, казашки танци или духовити шеги.
Но след като здравето на Банчевски се влошава, духът му също залинява.
Емигрантът живее в едностаен апартамент под наем. Жилището на ъгъла на 240-та и 65-та улици не е особено просторно, но
от 26-ия етаж се разкрива невероятна панорама
към р. Хъдзън. Апартаментът на Банчевски също така е на три минути от любимата му “Метрополитън”.
Сутринта преди последното оперно представление в живота си Банчевски отива на гости у комшийката си Браулия Серано. Двамата са съседи от 14 години и българинът моли пуерториканката да му приготви нещо за ядене.
“Каза ми, че няма никаква храна вкъщи, защото доскоро бил в болница. Приготвих му обяд и го поканих да се отбие да вечеряме заедно след операта”, спомня си Серано.
Банчевски отговаря най-сериозно, че за съжаление няма да може, защото този ден е планирал да умре. Серано се скарва на Банчевски и му казва да не говори за смъртта.
Пуерториканката го съветва да си отиде вкъщи, да вдигне щорите на прозорците и да мисли за по-добрите времена, които го очакват.
“Наричаше се Маестрото, а на мен винаги викаше Мадам. Понякога ми казваше: “Мадам, трябва да се оженя някой ден за вас”. Напоследък го виждах угрижен да крачи наоколо, да се хваща за сърцето, казвайки: “Мадам, това ще ме убие някой ден”, спомня си Серано.
