Само четирите най-големи български града - София, Пловдив, Варна и Бургас, както и АЕЦ „Козлодуй“ и някои важни индустриални обекти са напълно покрити от противовъздушната отбрана (ПВО). Въпреки че до средата на 90-те години на миналия век ПВО на България е смятана за най-силната на Балканите, още от създаването на зенитно-ракетните войски през 60-те години на ХХ век отбраната е организирана да покрива възлови части и пунктове, но не и цялата територия на страната, пише „24 часа“. Като основното покритие е било съсредоточено първо в София и по линията към Перник, тъй като по това време евентуална атака по въздух срещу столицата би дошла от юг. Румъния е съюзник на България във Варшавския договор, а Югославия - неутрална държава, макар и комунистическа страна. Началото на зенитно-ракетните войски на България е поставено на 1 октомври 1960 г., когато е създадена Първа зенитно-ракетна бригада (ЗРБ) с управление в София. В нея се вливат два зенитни полка от Военновъздушните сили. Първоначално Първа ЗРБ е в състав от 8 зенитно-ракетни и два технически дивизиона. Първите зенитно-ракетни дивизиони на бригадата са въоръжени със ЗРК СА-75/СА-75М „Двина“. От тогава и основните позиции на зенитно-ракетните войски са
в планински райони
най-модерната за момента система
C-75М3 „Волхов“
C-125М „Нева“
C-200 „Вега“
C-300
„Куб“
