САЩ проследяват достатъчно индикатори и предупреждения около руската военна активност близо до Украйна, които предизвикат "много безпокойство", а руската реторика изглежда все по-остра. Това коментира най-високопоставеният американски военен офицер. Армейският генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, е отказал да спекулира относно видовете варианти, които САЩ биха могли да обмислят в случай на руска инвазия. Но Мили, в едни от най-обширните си коментари относно кризата, подчерта значението на суверенитета на Украйна за Вашингтон и за НАТО. "Тук са заложени на карта значителни интереси за националната сигурност на САЩ и на страните членки на НАТО, ако е имало явен акт на агресивни военни действия от руснаците в национална държава, която е независима от 1991 г.", подчерта Мили по време на полет от Сеул за Вашингтон.
Украйна казва, че Русия е струпала над 90 000 войници близо до дългата им обща граница. Но Москва отхвърли предположенията, че се готви за атака срещу южната си съседка и защити правото си да разполага войски на собствена територия, както намери за добре. Кремъл вече анексира черноморския полуостров Крим от Украйна през 2014 г. и след това подкрепи проруските сепаратисти, сражаващи се с киевските правителствени сили в източната част на страната. В този конфликт са загинали около 14 000 души, казва Киев, и той все още е къкрещ. Експерти предупреждават, че една неоспорвана руска инвазия може да бъде дестабилизираща, създавайки вълни далеч отвъд Украйна в момент на нарастващо безпокойство във връзка с китайските намерения към Тайван. Мили отказа да изложи публично своята оценка за броя на руските сили близо до Украйна, но намекна, че опасенията му отиват отвъд суровия брой руски войници. "Няма да ви кажа какво проследяваме и индикаторите или предупрежденията от гледна точка на разузнаването, но ние ги проследяваме всички", отбеляза Мили и допълни: "И сега има достатъчно, за да предизвикат много безпокойство, а ние ще продължим да наблюдаваме." Русия и Украйна имат вековна обща история и формираха двете най-големи републики на Съветския съюз до разпадането му през 1991 г., така че Москва разглежда амбицията на съседката си да се присъедини към НАТО като обида и заплаха. Откакто започна последната криза, Москва отправи искания за правно обвързващи гаранции за сигурност от Запада и за уверения, че НАТО няма да приеме Украйна за член или да разположи ракетни системи там да удря Русия. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън предупреди Москва вчера за "сериозна цена", ако нахлуе в Украйна, като призова руския си колега Сергей Лавров да търси дипломатически изход от кризата. Мили отказа да спекулира дали руският президент Владимир Путин може да е окуражен от изтеглянето на президента на САЩ Джо Байдън от Афганистан, като посочи, че "трябва да попитате Путин". Оттеглянето през август сложи край на войната на Америка в продължение на две десетилетия с недвусмислено поражение, като талибаните се върнаха на власт. "Мисля, че би било грешка за всяка страна да прави широко стратегическо заключение въз основа на изтеглянето на САЩ от Афганистан и след това да приеме това събитие и автоматично да го прилага към други ситуации", подчерта Мили. Той цитира исторически примери за минали президенти на САЩ, които изтеглиха войските на някои места, но наредиха военни действия на други места. "Тъй че понякога САЩ са трудна страна за разбиране от други страни", отбеляза той.
