На втория ден след Великден, 25 април, според православната традиция започва Светлата седмица - време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица. Седмицата се нарича Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома. Светлата седмица или Томината неделя е тясно свързана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. От тогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя. Християните се поздравяват с "Христос воскресе" до Петдесетница, когато се е родила Христовата църква. Според народната традиция на този ден жените отново боядисвали яйца и ги раздавали за душите на умрелите. Светли понеделник е вторият ден от Великден, с който започна Светлата седмица. Това е време, в което Възкресението на Иисус Христос донася просветление за всички и надежда за вечен живот. Народът ни нарича тази седмица „празна“, защото през цялото време не трябва да се работи. През Светлата седмица не се извършват венчавки, тъй като това са празнични дни, посветени на Христовото възкресение. Не се правят и никакви други тържества. Първият ден от Великден се нарича още Разтурни понеделник. На този ден младежи излизали извън селището, разделени на две групи, като търкаляли група срещу група червени яйца. Според народната традиция с този ритуал се цели предпазване от градушка и за плодородие.