Проблемите със зъбите не са ново явление - кариесите и счупванията съществуват откакто съществуват и самите зъби, но с годините хората се научават да лекуват или поне да избегнат някои заболявания. Този процес започва преди хиляди години. Според най-новите изследвания на зъболекар е ходел още пещерният човек. Традицията да се отбелязва на 9 февруари Световният ден на стоматолога става все по-популярна навсякъде по света. Можем да предположим, че има основателни причини да се чества този професионален празник на зъболекарите в деня на св. Аполония, първата причина от които е изненадващо привлекателният образ на Аполония, оцелял през вековете. Аполония е дъщеря на виден служител на Александрия, повярвал в Христа. Според гонителите на християнството, тя давала лош пример на останалите граждани, които трябвало да се придържат към политеизъм и да вярват в божествения император. Аполония е била подложена на тежки изтезания за отказ от християнството. Но момичето не трепнало пред лицето на смъртта. Тя е помолила да я развържат, за да коленичи и да изпълни изискванията на тълпата. Когато я развързали, смелата жена сама се е хвърлила в огъня. Това се случи на 9 февруари 249 г. Страданията и християнският подвиг на Аполония дотолкова поразили съвременниците и правоприемниците, че се е родила легенда за това, че е достатъчно само да се изговори името на Аполония, да се помолите на нея – и зъбната болка ще отмине. През 300 г. Аполония е канонизирана като светец. Древните "стоматолози", използвали прототип на първата си машинка още преди 9000 години. Това неочаквано откритие направили учени от САЩ и Франция. Проучвайки намерените в Пакистанската провинция Белуджистан останки от хора, които живяли 7-5,5 хиляди години пр. Хр, те намерили в някои зъби направени почти перфектни дупки с диаметър 1-3 мм и дълбочина до 3,5 мм. За изкуството на древните "зъболекари" доказва и фактът, че в някои случаи са "лекувани" труднодостъпни коренни зъби, при това една от дупките се е намирала от вътрешната страна на челюстта. Може би един от най-старите образци на древната стоматология е 6500-годишен зъб, пломбиран с пчелен восък. Челюстта е открита преди повече от 100 години, но интересът към нея е подновен едва наскоро, защото необичайната стоматологична намеса е направена в задната повърхност на ляв кучешки зъб. Смята се, че восъкът е поставен за намаляване на болката, но не е ясно дали това лечение е ефективно. Въпреки че превенцията в стоматологията на Древен Египет е доста слабо засегната, творческите решения на проблемите със зъбите могат да бъдат открити в изобилие. Магията и суеверията често играят роля в тези решения - амулетите например са сред предметите, носени за предпазване от зъбобол. Рецепти, включващи ечемик, мед и охра са били използвани, за да се изработват изкуствени зъби. Охрата има антисептични свойства, подпомагащи предотвратяването на инфекции. Някои течни лекарства също са били използвани като ефективни методи за облекчаване на болката. Древните египтяни ползват и по-сложни техники в областта на оралната хирургия и възстановителната стоматология. Проучванията показват, че изкълчени челюсти биват правилно намествани, а за пациенти с липсващи зъби се изработват успешно дентални мостове. Те се фиксират с фина тел от злато или сребро. Данните сочат, че египетските зъболекари дори са умеели да лекуват зъбни абсцеси. Повечето от нас познават сечивото, наподобяващо лък, с което нашите предци са запалвали огън. Бормашинката от снимката, популярна в цивилизацията на древните индуси на територията на Пакистан и Афганистан действа на същия принцип. Този древен медицински инструмент се е използвал около 7000 години пр. Хр. Лъковите бормашини извършват същата работа по отстраняването на кариесите като съвременните. При липса на упойка, тази специална стоматологична техника вероятно е била доста болезнена, а това е основната причина да се използва само в краен случай.