Населението на Земята вече е осем милиарда души.
Това става факт след раждането на малкия Деймиън в Санто Доминго, Доминиканската република, на 15 ноември.
Според прогнозите на Организацията на обединените нации бебе, родено някъде във вторник, ще бъде осеммилиардното в света.
"Този важен момент е повод да отпразнуваме разнообразието и напредъка, като същевременно отчитаме споделената отговорност на човечеството за планетата", заяви в изявление генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, цитиран от БГНЕС.
ООН обяснява този ръст с човешкото развитие, като хората живеят по-дълго благодарение на подобренията в общественото здраве, храненето, личната хигиена и медицината.
Той е резултат и от по-високата раждаемост, особено в най-бедните страни в света - повечето от които са в Африка на юг от Сахара - което излага на риск техните цели за развитие.
Колко е твърде много?
Нарастването на населението също така увеличава въздействието на икономическото развитие върху околната среда.
Но докато някои се тревожат, че осем милиарда души са твърде много за планетата Земя, повечето експерти твърдят, че по-големият проблем е прекомерното потребление на ресурси от най-богатите хора.
"Някои изразяват загриженост, че светът ни е пренаселен", казва ръководителят на Фонда на ООН за населението Наталия Канем. "Аз съм тук, за да кажа ясно, че самият брой на човешките животи не е причина за страх".
Според прогнозите на ООН населението ще продължи да нараства до около 8,5 млрд. души през 2030 г., 9,7 млрд. души през 2050 г. и ще достигне своя връх около 10,4 млрд. души през 80-те години на ХХI век.
Други групи обаче са изчислили различни цифри.
Базираният в САЩ Институт за здравни показатели и оценки (IHME) в свое проучване за 2020 г. изчисли, че световното население ще достигне своя максимум до 2064 г., без да достигне 10 милиарда, и ще намалее до 8,8 милиарда до 2100 г.
От появата на първите хора в Африка преди повече от два милиона години световното население се разраства балонно, като има само мимолетни паузи в увеличаването на броя на хората, споделящи Земята.
Нашите предци са били ловци-събирачи, които са имали малко деца в сравнение с по-късните уседнали популации, за да поддържат номадския си начин на живот.
Въвеждането на земеделието през неолитната епоха, около 10 000 г. пр.н.е., довежда до първия известен голям скок на населението.
Със земеделието се появяват уседналостта и възможността за съхранение на храна, което води до рязко повишаване на раждаемостта.
Според Френския институт за демографски изследвания от около шест милиона души през 10 000 г. пр.н.е. световното население скача на 100 милиона през 2000 г. пр.н.е. и след това на 250 милиона през първи век от н.е.
В резултат на "черната смърт" между 1300 и 1400 г. човешката популация намалява от 429 на 374 милиона души.
Други събития, като Юстиниановата чума, засегнала Средиземноморието в продължение на два века от 541 до 767 г., и войните през ранното Средновековие в Западна Европа, също са причинили временни спадове в броя на хората на Земята.
От XIX в. нататък населението започва да се увеличава до голяма степен благодарение на развитието на съвременната медицина и индустриализацията на селското стопанство, които увеличават световните доставки на храна.
От 1800 г. насам населението на света е скочило осем пъти - от около един милиард на осем милиарда души.
Разработването на ваксини е от ключово значение, като особено важна е ваксината срещу дребна шарка, която помага за унищожаването на един от най-големите убийци в историятa.
