Светата Православна църква възпоменава паметта на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Честното представяне на този апостол и евангелист, довереника, девственика и възлюбения Христов ученик Йоан Богослов се празнува на 26 септември.

На тази дата е поместено и житието му. Свети апостол и евангелист Йоан Богослов бил син на Зеведей и Саломия, дъщеря на Йосиф Обручник. Той бил призован да проповядва Евангелието от рибарските мрежи. На 8 май от древност се възпоменават благодатните чудеса, които ставали на гроба на св. апостол Йоан, споменава се честният прах, целебно изхождащ от гроба му в Ефес. Когато свети Йоан Богослов доживял стогодишна възраст, като много се потрудил за благовестието Христово, заедно със седем от своите ученици отишъл в град Ефес и им заповядал да изкопаят кръстообразна могила.

Бидейки още жив, той легнал в нея, приготвил се и предал Богу дух. След смъртта на светия апостол ефеските християни разкопали могилата му, но не намерили неговото тяло. Като оплакали честната му кончина, те се върнали в града, а след това започнали често да идват на гроба и да възнасят усърдни молитви към Бога, като призовавали за помощ и ходатайство светия евангелист Йоан Богослов.

При това всяка година на 8 май от гроба на апостола излизал много ситен прашец, който извършвал изцеления. Вярващите събирали прашеца и с него лекували различни недъзи и болести. Затова станало обичай на този ден да възхваляват и облажават с песнопения великия Божий угодник, възлюбен от Бога повече от всички останали свети апостоли.

Веднъж в Ефес имало празник на Артемида и целият народ празнувал в бели дрехи, тържествувайки и ликувайки пред Артемидиния храм; а срещу храма стоял идол на тази богиня. Свети Йоан, като се възкачил на високо място, застанал близо до идола и гръмогласно изобличил слепотата на езичниците, че не знаят кому се покланят и че вместо Бога почитат бяс.

А народът се изпълнил с ярост от това и хвърлял камъни срещу апостола, но нито един камък не го улучил; напротив, камъните убивали тези, които ги хвърляли. Свети Йоан, като издигнал ръце към небето, започнал да се моли - и веднага на земята настанала жега и голям зной, паднали до двеста души от множеството и умрели, а другите едва дошли на себе си от страх и умолявали свети Йоан за милост, понеже били обхванати от ужас и трепет.

Когато апостолът се помолил на Бога, всички мъртви възкръснали и паднали пред Йоан, и като повярвали в Христа, се кръстили. Пак там, на едно място, наричано Тихи, свети Йоан изцерил един парализиран, който лежал от 12 години. 

След това светият апостол извършил и много други знамения и мълвата за чудесата му се разпространила навсякъде. По това време римският император Домициан повдигнал голямо гонение срещу християните и свети Йоан бил наклеветен пред него. Като задържал светеца, областният управител на Мала Азия го изпратил вързан в Рим при кесаря, където заради изповядването на Христа светият апостол най-напред изтърпял удари, а после бил принуден да изпие чаша, пълна със смъртоносна отрова.

Тя обаче не му навредила, тогава бил хвърлен в котел с кипящо масло, но и оттам излязъл невредим. И народът викнал: "Велик е християнският Бог!". А кесарят, като не дръзвал повече да измъчва светия, го счел за безсмъртен и го осъдил на заточение на остров Патмос.