На 19 октомври Православната църква почита паметта на Св. Иван Рилски Чудотворец, който е смятан за небесен закрилник на българския народ. Св. Иван Рилски е патрон на множество храмове и манастири в България, сред които и основаният от него Рилски манастир.
Според традицията в навечерието на празника в манастира се извършва всенощно бдение, на което традиционно присъстват стотици поклонници от цялата страна. През деня там се отслужва празнична света литургия. Патронен празник чества и Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски".
Предполага се, че светецът е роден 876 г. в село Скрино, край днешния град Дупница. Като младеж е бил пастир.
Прочети още
Една народна приказка пресъздава образа на детето Иван. Някога момчето пасяло говедата на местния чорбаджия. Случило се така, че една от кравите преминала реката и се отелила на отсрещния бряг. Пастирчето не знаело как да постъпи и отишло при собственика на стадото. Той бил немилостив и груб човек. Заповядал на малкия си ратай да върне животните в стадото, а той самият се скрил, за да види как ще се справи. Струма била придошла като море, нямало как да се премине.
Тогава Иван се помолил на Бога, метнал дрехата си върху вълните и като с кораб преплавал отсреща. По същия начин превозил новороденото, а майката ги последвала сама. Като видял това, богаташът се изплашил и казал на момчето, че вече не му е потребно. Тогава Иван постъпва в манастира "Св. Димитрий" във Влахина планина, където получил образование и приел монашеството. Не е останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.
Обикалял е много места из българските територии, докато се установил в Рила планина, където останал до края на живота си и основал едноименния манастир. Иван Рилски е починал на 18 август 946 година, като е бил погребан в притвора на църквата на манастира, в каменна гробница, която е запазена и до днес.
Скоро след смъртта му мощите му са преместени в Сердика (днес София) и вероятно тогава е бил и канонизиран. През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела ІІІ превзел Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран. През 1187 г. мощите са върнати в Сердика, а през 1194-1195 г. са пренесени в тогавашната столица Велико Търново. От 1469 г. мощите на светеца са върнати в обновения Рилски манастир.
Прочети още
По инициатива на Българския лекарски съюз на 19 октомври се отбелязва и Денят на българския лекар, тъй като св. Иван Рилски е обявен за покровител на медиците. Една от най-разпространените легенди рисува образа на Св. Иван Рилски като безсребреник и чудодеец. Това е преданието за цар Петър и желанието му да види отшелника. Владетелят от години слушал разкази за чудесата на пустинника отец Иван. Отивайки в Средец (днешна София), решил да продължи към планината Рила и да го намери.
Царските пратеници дълго търсили монаха. Открили го пред една пещера, казали му за какво са дошли. Той ги изслушал, а сетне им предложил да ги нагости. Имал съвсем малко твърд черен хляб и хората си помислили, че ще си останат гладни. Подобно на Христос, който нахранил множеството с две риби и пет хляба, светецът направил така, че хлябът не само стигнал за всички, но се оказал и невероятно вкусен.
Един от пратениците бил болен, но веднага оздравял. Върнали се всички при господаря си с грейнали лица, разказвали един през друг какво са чули и видели. Царят тръгнал сам да съзре почитаемия лик на стареца, но мястото било труднодостъпно и не успял. Отново изпратил вестоносци, а Иван Рилски заръчал царят да отиде на върха и там да запали огън. „Всичко е от Бога възможно, а не от хората... Така ни е отредено да се видим” – се казвало още в посланието. Монахът също запалил огън и огромен стълб се издигнал към небето. Гледайки дима на отсрещната страна, двамата прославили Бога и се поклонили един на друг. Царят изпратил чаша пълна със злато.
Прочети още
Свети Иван Рилски приел само чашата, а златото върнал. В най-разпространения фолклорен вариант на тази история, владетелят изпратил голям товар с плодове, храна и много злато. Пустинникът приел плодовете, а златото върнал с думите: „Кажете на царя, че приемам плодовете, защото са храна за тялото, но връщам златото, защото е отрова за душата!”.
