На 9 януари Църквата тачи паметта на Свети страдалец Полиевкт, на Свети Петър, свещеник Севастийски и на Преподобния Евстратий Чудотворец.

Св. мчк Полиевкт живял по времето на император Валериан, бил уважаван войник, а прекрасна дружба го свързвала с друг войн Неарх. Неарх бил християнин и споделял с езичника Полиевкт упованията си на Христовата вяра. Християнските истини не били безразлични на разумния и благороден Полиевкт.

Неарх се безпокоял при засилването на гонението след втория едикт на Валериан през юли 258 г., да не би неговият приятел да се отрече от него, когато го предадат на мъчения. И най- вече се боял от една разлъка във вечността. В очакване на неизбежното мъченичество на своя вярващ приятел, Полиевкт съзнал колко дълбоко е споделял убежденията на християнина и колко много се е поддал на неговото въздействие. Един ден той отишъл на градския площад.

Там прочел на всеослушание Валериановия едикт, разкъсал го на парчета и го захвърлил под нозете на минувачите. Като видял да се отнасят към капището идоли, той се втурнал и започнал да ги разрушава. Веднага го заловили и предали на изтезания. Палачите му го осъдили на смърт.  

С любов и нескривано тържество св. мъченик Полиевкт оглеждал множеството, струпано около лобното му място. Като съзрял приятеля си Неарх, той отправил към него последните си думи: Бъди мъжествен, приятелю! Помни завета на любовта, който е сключен между нас! Той привел главата си под меча и предал духа си на Бога, кръстен в собствената си кръв. Св. Полиевкт бил първият мъченик в арменския град Мелитин при р. Ефрат.

След него погинал и Неарх. Внучката на император Валентиниан III (419-455 g.) Юлиания построила в чест на Полиевкт великолепен храм в Цариград през времето на император Юстиниан (527-565 г.). Мощите на мъченик Полиевкт се намирали в този храм до XIV-XV в. Свети Петър Севастийски бил брат на Василий Велики, десети и финален наследник на родителите си. Особено огромно присъединяване във възпитанието му взела по-голямата му сестра Макрина. 

Тя му дала най-възвишеното знание, като от ранна възраст насочвала мозъка му към проучване на Божието Слово. Благодарение на грижите на Макрина, юношата станал толкоз благодетелен, че по думите на брат си, Григорий Нисийски, "в живота си по-късно бил, коства ми се, не по-долу от Василий Велики по добродетели. "

Когато Петър станал на възраст, свети Василий, който бил свещеник на Кесария Кападокийска, го ръкоположил за презвитер. Впоследствие свети Петър бил подложен за свещеник на Севастия Арменска. Като свещеник той присъствал на II Вселенски събор срещу Македоний* през 381 година в Константинопол.

Починал в края на IV век. Преподобният Евстратий се родил в Киликия от богати и благочестиви родители - Георги и Мегета. Получил положително образование от тях, като станал на двадесет години, той горящ от предпочитание да служи на Бога. Оставил родителите си и избягал в Авгаровата обител на планината Олимп, във Витиния - северозападна провинция на Мала Азия.

На тази планина имало доста обители, където към този момент се били прочули с добродетелния си живот като монаси двамата чичовци на майка му - Григорий и Василий, първият от които бил свещеник на манастира. Те го приели, получил пострижение и почнал сложният му отшелнически живот. За своето примирение и благост бил обичан от всички. Нищо светско не го вълнувало, нямал нищо с изключение на една власеница и една овча кожа, на която спял.

Нямал дори лична килия или място, което да назова свое, тъй като нормално спял където се случело, и то по малко. Когато преподобните отци Григорий и Василий умряли, по настоятелните молби на братята блаженият Евстратий трябвало да поеме ръководството на манастира.