На 1 декември Православната църква почита свети пророк Наум. Наум живял 700 години преди Рождество Христово. 200 години преди него пророк Йона по Божия заповед предсказал разрушението на Ниневия речник за големите беззакония на нейните жители. Ниневитяни се покаяли и Господ отменил строгата си присъда.

След известно време те пак се развратили и тогава Бог чрез устата на пророк Наум им открил страшните бедствия, които ще ги постигнат. Пророчеството се сбъднало точно. Ниневия, един от най-големите и богати градове на древния свят, била разрушена дo основи и разграбена от враговете. Разливането на р. Тигър довършило опустошението. Сега едва може да се познае мястото, където е бил тоя грамаден град.

Пророк Наум предсказал и други събития и утешавал верните Божии служители чрез откриване на евангелските обещания. Времето на служението на порок Наум се отнася към втората половина на царуването на Иудейския цар Езекия, тоест към 745-714 г. пр.Хр. (след разрушаването на Израилското царство).

За другите обстоятелства от живота на пророка не се знае нищо. Според преданието той починал на 45-годишна възраст и бил погребан в отечеството си.

Днес Православната църква почита също и паметта на Св. Филарет Милостиви. Филарет Милостиви по своето голямо милосърдие в Църквата Христова много прилича на многострадалния Иов. Като него и той от висотата на завидно благосъстояние изпаднал в голяма бедност, но поради добродетелния си живот достигнал още по-голямо благоденствие. 

Роден е в малоазийската област Галатия, но живял в съседната пафлагония, в селото Амния. Наследил от баща си голямо богатство, получил и богата зестра от жена си Теозва, той бил най-богатият човек в цялата област. Притежавал голям, обширен дом, нови, лозя, пчелини, стада едър и дребен добитък, много слуги. Обхванат от изключително милосърдие към нещастните и бедните, той постепенно раздал всичко, което притежавал, докато довел семейството си до пълна нищета.

Бивши негови приятели започнали да го подпомагат с подаяния, за да не гладуват жена му и децата му. На укорите от страна на семейството си той отговарял, че има скрито съкровище, което, като му дойде времето, ще се открие. Усетил края на живота си, той се прибрал в един цариградски манастир, Радолфия, където предварително изкопал гроба си и предал Богу дух на 90-годишна възраст.