Валя Червеняшка е една от петте медицински сестри, преживели кошмара на мъченията в Либия. И до днес още помни ударите, нанесени върху тялото и от офицерите от либийските служби. Целта на бруталните инквизиции е да се изкопчат самопризнания, че е участвала заразяването на стотици деца със СПИН. И докато физическите рани са изчезнали с времето, споменът за либийския кошмар никога не напуска ума й. Валя застава пред камерата Nova News дни преди 15-тата годишнина от спасението си. Спасение, за което плаща висока цена.

Прочети още

Червеняшка пътува до Либия два пъти – веднъж през 80-те години и втори път – през- 1998-ма година. На първия гурбет, декември пътувах, тук тръгваме с якета, студено, сняг, слизане там на летището в Триполи, където чувам "Аллаааах акбар", много зловещо ми се стори това нещо. До последно не можех да свикна с тоя звук и с тия проповеди техни. Едни палми - топло, топло и винаги като чуя и на друго място "Аллах акбар" - това нещо зловещо така ми се струваше. Майките бяха много благодарни, кланяха ни се, благодаряха ни, че се грижим за децата им и ги гледаме като са болни", сподели тя.

И си спомни за деня, в който са я арестували.

След това цяла нощ пътуват, но с превръзките на очите, вързани, не дават да се говори, не дават нищо.

Макар и да е поставена в ужасяваща среда, професионалният инстинкт на Валя не я изоставя.