Колко са мъртвите почти три години след началото на пандемията от новия коронавирус? Данните са оскъдни, преброяването се различава - но експертите като цяло са съгласни, че SARS-CoV-2 е убил много повече, отколкото показват официалните числа. Смъртността несъмнено е подценена. Данните, с които разполага Световната здравна организация (СЗО), говорят за 6,5 милиона смъртни случая до момента. Но групи от изследователи, включително СЗО, както и пресата, например списание The Economist, са съгласни, че броят на смъртните случаи всъщност е „между 18 и 20 милиона“ и дори тези числа са „вероятно подценени“. Техните оценки се основават на така наречената „излишна смъртност“, дефинирана като разликата между наблюдавания брой смъртни случаи и очаквания брой смъртни случаи, ако пандемията не беше настъпила. Прекомерната смъртност включва както смъртните случаи, които се дължат пряко на болестта, причинена от вируса, така и тези, причинени от непреки причини. Индия е страната, която е допринесла най-много за свръхсмъртността, достигайки 4,74 милиона смъртни случая, според специфичния модел за изчисление, но методологията на който е силно оспорвана от Ню Делхи. След нея се нарежда Русия (1,03 милиона), но в Латинска Америка моделът показва най-голямата разлика между очаквания брой смъртни случаи (въз основа на средната стойност за предходни години) и очаквания действителен брой смъртни случаи. В Перу например свръхсмъртността е два пъти по-висока от нормалните периоди. Защо броенето е толкова трудно? Броят на смъртните случаи от COVID-19 остава деликатен въпрос; той е подценен в някои страни, много по-нисък, отколкото в други, особено в началото на пандемията. Обвиняват се и фрагментарни като несъществуващи данни в някои страни. „За почти половината от страните по света проследяването на свръхсмъртността не е възможно с данните, с които разполагаме“, подчертаха изследователите на СЗО в статията си в списание Nature. По-специално в Африка месечни данни за причините за смъртта могат да бъдат намерени само за шест от 47-те страни. Приписването на смърт на COVID-19 е трудно. „Когато смъртта настъпи в болница в развита страна, където диагнозата (на COVID) вече е поставена, е възможно да се припише – или не – на вируса“, ​​но извън болници, например в старчески домове, лекари „обикновено нямат достатъчно информация, за да стигнат до заключение“, подчертава Антоан Флао. Китай може да пострада и да добави висока цена. Според базирания в Сиатъл Институт за здравни показатели и оценка, който публикува средна месечна прогноза за тенденциите в смъртността, броят на смъртните случаи от COVID-19 в Китай може да достигне около 300 000 на 1 април и да надмине милион до 2023 г. В тази страна голям брой хора никога не са били имунизирани поради нулевата COVID политика, голяма част от населението не е ваксинирано или не е напълно ваксинирано. Опитът от Хонконг, където 10 000 души загинаха през първите месеци на вълната Omicron, предвещава висока смъртност. Миналата седмица китайските власти поясниха, че сега се броят само смъртните случаи, пряко дължащи се на дихателна недостатъчност поради COVID-19. Тази промяна в методологията означава, че реалният им брой ще бъде подценен. „Имаме нужда от надеждни данни“, за да „можем да изпреварим вируса“, ​​каза Али Мокдад, професор, специализиран в събирането и оценката на данни за общественото здраве в (IHME), пред AFP. "За да излезе от тази криза, светът трябва да може да следи смъртността и смъртността с надеждни и използваеми данни в реално време", смятат още експертите от Световната здравна организация.