Животът на Мариана Пенчева наистина прилича на приказка, която тя пише сама вече седма година... В топлия й уютен дом във Велико Търново шетат 9 „джуджета“ - помагат на хора в нужда. Не са забравили „джуджетата“ на Мариана, че преди 7 години те също са се нуждаели от топъл дом и закрила... Колко любов трябва да къташ в сърцето ти, за да приютиш, възпитаваш и отглеждаш 9 свои ученици, разнокалибрени деца Божии, израсли в много тежки условия?... И то „от смесен произход“ - както предпочита да казва за тях дамата. Необикновената си приказка Мариана започва да пише преди 11 години. Завършила е философия във Великотърновския университет, работи в издателство, но мечтае да стане учителка. Помни какво й е казала майка й, преди да си отиде - че нейната мисия е да бъде учител. През 2010-та, след като 2 години е търсила учителско място без успех, е назначена в основното училище „Васил Априлов“ в село Гостилица до Дряново. Предупреждават я, че децата идват от много тежка среда, кой без родители, кой само с един, кой от многодетно семейство. Настанени са в седмичен пансион към училището. А Мариана си казва, че Съдбата не случайно я праща при такива деца и че това е нейното призвание. Тя се настанява в къщата на баба си в Гостилица, за да е по-близо до тях. Решава, че щом ще работи с такива деца, трябва да им посвети цялото си време и след училище. Разкрива талантите на всяко дете и започва да ги развива, като организира различни извънкласни дейности. Въвежда и менторска програма за подкрепа на проблемни деца. В нея всеки учител е ментор на едно или две деца с проблемно поведение. С гордост споделя, че първото дете, на което е била ментор - Христо Иванов, днес вече е образователен медиатор в едно училище в Габрово. Четири години младата учителка е всичко за своите ученици - и майка, и най-близък приятел. Става възпитател, а по-късно и заместник-директор на училището. През есента на 2014-та обаче училището е закрито и 65 деца остават на произвола на съдбата. Мариана с ужас си мисли какво ще се случи с тях, когато се върнат обратно в отровната среда. Съзнава, че не може да помогне на всички. И тогава идва смелото решение: да вземе под крилото си 10 от своите ученици, талантливи деца, в чието развитие е вложила най-много усилия. Със съгласието на родителите им ги

настанява в собствения си апартамент
Цяло Търново й помага“
Някои искат да станат лекари
да са искрени и честни
Майка не може да работиш