Нови генетични изследвания показват, че е имало смесване между древните коренни народи на Полинезия и Южна Америка, разкривайки епизод на кръстосване преди около 800 години след епично трансокеанско пътешествие. Но срещата не се е състояла на Рапа Нуи (Великденския остров), най-близкият до Южна Америка остров, както се предполагаше до момента. Вместо това въпросните полинезийци са били от острови на стотици километри по-далеч. Хората от четири островни обекта във Френска Полинезия - Мангарева и Пализер от архипелага Туамоту и Фату Хива и Нуку Хива на Маркизките острови - носят ДНК, показателна за кръстосване с южноамериканци около 1200 г. сл. Хр. Тези острови са на около 6800 км от Южна Америка. Тихоокеанските острови на Полинезия са едни от последните места, които се заселват от хората. Започвайки преди около 5000 години, хората са плавали на изток от Югоизточна Азия в Тихия океан и са открили стотици острови, включително Самоа и Маркизите. Най-източният остров, Рапа Нуи (на 2300 км от Южна Америка), е заселен последно, известно време след кръстосването преди 800 години. Степента на потенциални контакти между регионите е горещо оспорвана област от десетилетия. През 1947 г. норвежкият изследовател и етнограф Тур Хейердал направи пътуване със сал от Южна Америка до Полинезия, за да демонстрира, че пътуването е възможно. Досега привържениците на взаимодействието между южноамериканците и полинезийците се уповаваха на доказателства като подобни думи, използвани за селскостопански реколти, познати в двата региона, за да показват смесването на двете населения, преди европейците да се заселят в Южна Америка. Опонентите посочваха изследвания с различни изводи и факта, че двете групи са разделени от хиляди километри открит океан. Все още не е известно в коя посока е било извършено пътуването, но това, което е сигурно, според проучването в Nature, е, че това се е случило стотици години преди европейците да стъпят в който и да е от двата региона и в резултат на срещата във Френска Полинезия са заживели хора с ДНК от Южна Америка. "Тези открития променят нашето разбиране за една от най-непознатите глави в историята на нашия вид", каза за АФП Андреас Морено-Естрада, главен изследовател в Националната лаборатория по генетика и биоразнообразие на Мексико. Хейердал е бил убеден, че хора от Перу са населявали отдалечените тихоокеански острови и с експедицията си иска да покаже, че е това е било технически възможно. На 28 април 1947 г. салът "Кон-Тики" отплава от Калао, Перу, като на борда са Хейердал и петима негови спътници. Те плават 101 дни, изминавайки 6900 км през океана, преди да се ударят в риф край Туамоту на 7 август 1947 г. Както се оказва, това е един от островите, където се появяват фрагменти от ДНК от Южна Америка. "По-вероятно е полинезийците да са достигнали Южна Америка, като се имат предвид тяхната технология за плаване и способността им да прекосяват хиляди мили от открит океан", каза един от авторите на изледването Александър Йоанидис от Университета в Станфорд пред Ройтерс. По това време полинезийците вече са заселили множество острови в триъгълника, образуван от Хавайските острови, Рапа Нуи и Нова Зеландия. Досега вероятно най-убедителното доказателство за ранен контакт между двете култури е сладкият картоф. "Растението произлиза от Южна Америка, но въпреки това е намирано на острови на хиляди километри преди европейския контакт", каза Йоанидис. Освен това полинезийските думи за сладкия картоф са подобни на тези в коренните американски езици в Андите - "кумала" в Полинезия и "кумал" в Еквадор. Изследователите отбелязват и сходствата между монолитните статуи в Полинезия и други, открити в Южна Америка.