Цените на тока ще са различни и ще ги знаем, след като направим анализите към 30 юни 2022 г. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Станислав Тодоров в ефира на БНТ. По думите му освен с производството на въглища, България има лостове да реагира на евентуално повишение на цените с добре развита хидроенерго промишленост и атомна електроцентрала, която произвежда около 35 на сто от общото потребление на държавата. „Оптимист съм за това какво ще се случи с цените на тока от 1 юли 2022 г., със сигурност няма да видим такъв ръст, какъвто виждаме при газа“, каза Тодоров. Скок от 25 процента, както е той при газа няма да има за тока, потвърди той. Председателят на КЕВР изрази оптимизъм, че България ще мине сравнително леко през енергийната криза. Председателят на КЕВР коментира цената на газа, която се определя ежемесечно. „В условията на война и когато основният участник във военните действия е страната, която доставя около 70 процента от газа за България, неминуемо прогнозите на "Булгаргаз" са неточни, защото тя е пряка функция от страха от нарушаването на тези доставки за бъдещия период“, посочи той. Според него едностранното изявление на руския президент Путин, че от четвъртък разплащането за газа ще става само в рубли няма как да не окаже влияние върху прогнозите, които търговците правят на пазара и съответно върху цената в средносрочен план. „В последните дни ескалираха всички фактори, които покачиха нестабилността на пазарите и съответно цената на газа, която директно влияе и на цената, която "Булгаргаз" определя за следващия месец,“ коментира Тодоров. Според него обаче това ще бъде временно явление и това ще е цената за месец април. Ако не видим някаква ескалация, както на военния конфликт, така и на доставките, в средносрочен план цените ще се успокоят.

Прочети още

На въпрос каква е алтернативата за България, ако спре руската газ, Тодоров каза, че около 30 на сто от газа ни идва от Азербайджан и той очаква потенциалът на тази връзка да поеме цялото потребление на България като капацитет. Битовите потребители няма да усетят евентуалното спиране на доставките, тъй като отоплителният сезон свърши, посочи още председателят на КЕВР. Ще го усетят индустриалните потребители, които могат да разчитат на около 10 хил. мегавата от Азербайджан и от съхраненото гориво в Чирен. Регулаторът има готовност в максимално бърз срок да замести доставките на газ от Русия, ако те бъдат спрени с алтернативни, каза Станислав Тодоров. Битовите потребители, а и индустриалните могат да инвестират в соларен фотоволтаик на покривите си. КЕВР ще се стреми да бъдат избегнати всякакви бюрократични спътник за това. Соларните покриви са предвидени в плана за възстановяване, каза Тодоров. Цената на един такъв покрив е между 10 – 20 хил. лева и покрива потреблението в рамките на  девет - 10 години, след това енергията е безплатна. Планът предоставя възможност да се покрият 70 процента от тези разходи, каза той. На въпрос за цените на парното Тодоров посочи, че всяка топлофикация е различна и сама за себе си, защото използва различни горива и не може общо да се говори за скок в цените. Общо не може за скок на цените в топлофикациите да се говори. Правим анализ на дружествата. На хората няма да им се отрази това на сметките, защото отоплителният сезон свърши. Около 30 юни ще знаем какви ще са цените за следващия отоплителен сезон, каза Тодоров. "Топлофикация София" е специфичен случай, има сериозен мениджърски проблем и с политическото вмешателство. Затова тя е винаги на загуба, независимо от цената на газа. Докато това е така, дружеството няма да може да оперира адекватно на пазара, да формира бизнес плановете си и цената за потребителите, коментира Тодоров. "Топлофикация София" има много голям потенциал, но трябва да има адекватна и ясна корпоративна структура и отчетност пред акционерите си, добави той. По думите му приватизацията е един от вариантите дружеството да заработи нормално, другото е да се назначат компетентни управители, които да са независими. Цената на водата ще бъде определена след анализ на новите заявления и бизнес планове на отделните дружества, каза още председателят на КЕВР.