Продължаващото в момента прокурорско разследване на случая с придобитите от висши представители на властта луксозни имоти на преференциални цени, добил известност като „Апартаментгейт“, ще бъде лакмус за борбата с корупцията в България. Това посочва Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в своя резолюция, приета в четвъртък вечерта с 51 на 16 гласа, с която бе решено постмониторинговият диалог с България да продължи. След присъединяването си към международната организация през 1992 г., страната бе подложена на пълна процедура за наблюдение, която бе прекратена през 2000 г. Оттогава насам продължава диалог по редица нерешени въпроси, сред които независимостта на съдебната система, борбата с корупцията по високите етажи на властта, свободата на медиите, и защитата на човешките права, припомня „Свободна Европа“. ПАСЕ отчита положителните стъпки на България през последните години, отбелязвайки като примери разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии, занимаващи се с кадровите въпроси на съдиите и прокурорите, както и създаването на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Наред с позитивните констатциии обаче, Асамблеята не пести критики за липсата на напредък по основни теми, като голямото влияние на главния прокурор във ВСС и ефективността на разследванията за корупция. "Загриженост" заради влиянието на главния прокурор във ВСС „Въпреки че реформата в структурата и функционирането на ВСС отговаря на повечето от притесненията на Асамблеята, нейният състав не изпълнява напълно на препоръката на Комитета на министрите „не по-малко от половината от членовете на съвета да бъдат съдии, избрани от техните колеги от всички нива на съдебната власт”. В настоящия Висш съдебен съвет съдиите, избрани от техните колеги, са шестима от общо 25-има членове. Този параметър поражда известна загриженост, тъй като Пленумът на ВСС все още запазва някои важни правомощия по отношение на съдебната система”, се казва в новоприетата резолюция. Освен това Венецианската комисия изразява загрижеността си заради „степента, в която прокурорите и в частност главният прокурор все още участват в управлението на съдиите“. Макар разширяването на правомощията на Инспектората към ВСС принципно да е отчетено като положителна промяна, от ПАСЕ изразяват „известни опасения относно обширните дисциплинарни правомощия“ на тази институция. Основната причина е фактът, че съдебните инспектори се избират от парламента. Ефективността на борбата с корупцията се мери в присъди По отношение на новосъздадената антикорупционна комисия Асамблеята посочва, че „основно предизвикателство ще бъде ефективното управление на широкия обхват на нейните отговорности, включително предотвратяване, разследване и конфискация на активи“. „Крайният критерий за нейната ефективност ще бъде броят на делата, заведени пред съда и броят на осъдителните присъди. Продължаващото разследване на скандала с придобиването на луксозни имоти на изгодни цени от страна на висши политици и държавни служители може да се възприема като лакмусов тест за волята на властите в борбата с корупцията”, се казва още в резолюцията. Медийната среда "се влошава систематично" Особено негативни са констатациите по отношение на медийната среда в България, която според ПАСЕ „се влошава систематично през последните години“. „Основните притеснения са концентрацията на собственост и липсата на прозрачност, политическата намеса в медиите, влиянието на държавата върху медиите, реализирани чрез рекламните бюджети на оперативните програми на Европейския съюз и сплашване и насилие срещу журналисти“, заявява Асамблеята, изразявайки съжаление заради „липсата на подходящи данни за собствеността на медиите“. „Насилието срещу журналисти трябва да бъде посрещнато с решително, бързо осъждане и задълбочено разследване от страна на българските власти”, продължава текстът на резолюцията. ПАСЕ отбелязва с „дълбоко съжаление“ и отказа на българските власти да ратифицират „Истанбулската конвенция“. В резолюцията все пак са отчетени положително поправките в Наказателния кодекс, „предвиждащи допълнителна правна защита срещу домашното насилие и насилието срещу жени“. Допълва се обаче, че тези промени, трябва да бъдат „последвани от осигуряване на адекватни ресурси, включително в областта на образованието и превенцията, като психологическа подкрепа, която би позволила реална защита на жертвите“.