Учени от САЩ успешно трансплантираха човешка мозъчна тъкан в мозъци на плъх за първи път, откривайки нова област на биомедицински и фармацевтични изследвания, особено в областта на невропсихиатрията, напр. с цел тестване на нови лекарства и други лечения за човешки заболявания в хибридни организми. Живи човешки неврони са интегрирани в мозъци на гризачи в лабораторията, създавайки хибридни мозъчни вериги, които се активират от сетивните стимули на животните. В същото време човешката мозъчна тъкан създаде двупосочни връзки в мозъка на животното, получавайки стимули, както и изпращайки команди. С други думи, плъховете възприемат околната среда, като вече имат и човешки нервни клетки, които - както показват експериментите - могат да променят поведението на животните. Това развитие има положителна страна (превръща мозъка на плъхове в жива биологична лаборатория, където например могат да се изследват човешки неврологично-психични разстройства като шизофрения, както и нови лекарства в процес на разработка), но също така и отрицателна страна, тъй като поражда опасения за това къде могат да се окажат такива експерименти за създаване на хибридни форми на живот. Изследователите, ръководени от професора по психиатрия и поведенчески науки Серджио Паска от Медицинския факултет на Станфордския университет в Калифорния, който направи съответната публикация в списание "Nature", имплантираха човешки мозъчни органоиди (лабораторни клетъчни култури, които създават минимозъци) в соматосензорната мозъчна кора на 100 новородени плъхове на възраст от два до три дни. Мозъците на животните плавно са включили присадката, поддържайки я с нови кръвоносни съдове и защитавайки я с имунни клетки. Така човешките неврони се размножиха и в крайна сметка покриха около една трета от едното полукълбо на мозъка на животното. Както каза Паска, "беше като добавяне на още един транзистор към електронна схема". В крайна сметка човешките неврони образуваха връзки (синапси) с мозъчните вериги на плъховете и в крайна сметка повлияха на тяхното поведение, докато при животните не бяха наблюдавани странични ефекти. Неизбежно възниква биоетичният въпрос дали е подходящо да се провеждат такива силно инвазивни експерименти върху големи гризачи като плъхове, но също и къде подобни изследвания могат да доведат до бъдещето. Перспективата за създаване на животни с (повече или по-малко) човешки мозъци поражда основателни опасения, особено ако тези животни придобият човешко съзнание и интелект. Поддръжниците на такива противоречиви експерименти твърдят, че това, което трябва да се има предвид, е как такива хибридни организми значително ще напреднат в изследванията на неврологични и психични заболявания (епилепсия, биполярно разстройство, шизофрения и др.), невродегенерация (деменция, Алцхаймер), разстройства на неврологичното развитие (напр. аутизъм) и т.н. „Психичните разстройства са огромно бреме за обществото и е много, много ясно, че се нуждаем от по-добри модели за тяхното изучаване. Виждаме пациенти и техните семейства в състояние на отчаяние. Няма абсолютно никакво време за губене“, каза Паска. Но Ханк Грийли, директор на Центъра за право и науки за живота към Станфордския университет, посочи: „Ами ако този органел има някакъв вид (човешко) съзнание и страда в резултат на трансплантацията? Или какво ще стане, ако животното след трансплантацията (на органоида) придобиват човешки характеристики?" Тами Брайънт, професор по закон за животните в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA), каза: „Струва ми се, че съзнанието на плъховете такова, каквото е, без човешка манипулация, е доста забележително и че увреждането на плъхове мозък, това е емблематичен акт на отношение към природата, което застрашава перспективите както на хората, така и на нечовешките животни за продължаване на живота на Земята."