Преодолявайки десетки перипетии, изкуствено създадени от комунистическата власт в България, през 1971 г. семейството на Георги и Елена заминават най-сетне при сестрата на Георги, Цветанка, която живее в САЩ заедно с баща си и своето семейство. Георги обаче има приятел, който живее в Сидни, Австралия. Цветан е от Брезник. Той е бедно момче, дошло в София да търси препитание. Емигрира още като войник. Георги носи писма от съпругата на Цветан в България и от дъщеря му, които да пусне до Австралия от САЩ. Това се налага, защото по това време писмата от България са цензурирани по един или друг начин. Така хората не могат да разчитат на неприкосновеност на личната си кореспонденция и се принуждават да дават писмата си на други хора, които пътуват в „нормалния“ свят, където хората са свободни и никой не се интересува от факти в личната им кореспонденция с техни близки. Още преди да замине за Америка, Георги е посетен в дома си и от други българи, които се възползват от това, че той ще пътува,
за да му предадат писма
под особено наблюдение
личните му вещи
