Напускането на родителския дом е част от съзряването, но не всички младежи в Европа започват по едно и също време да водят самостоятелен живот. Различията са огромни, като излизането от родителския дом в различните части на Европа варира от 17.5 г. в Швеция до 33.3 г. в Черна гора, пише "Дневник". Като цяло в северните държави младите започват по-отрано да разчитат на себе си, докато на юг, родителите продължават да помагат на децата си до по-късна възраст, понякога след навършване на 30 г. Това става ясно от сравнително изследване на европейската статистическа агенция Евростат, публикувано тази седмица. В България излизането от дома е късно - средно на 29.9-тата си година. Само в пет държави децата остават по-дълго в родния дом - Хърватия, Словакия, Италия, Малта и Португалия. Испанците и гърците, които са част от южната културна традиция излизат от къщи по-рано от българите. Причините за напускане на родния дом могат да варират от стремеж към материална независимост, до учение, започване на работа, преместване с партньор, сключване на брак и раждане на деца и т.н. Отликите идват от различията в предизвикателствата, пред които са изправени младите хора, както и от културните традиции в Европа, казват статистиците.

Те са забелязали, че в страните, в които хората се отделят от родителите си по-рано, повече млади хора работят и учат, докато тези, които го правят по-късно - повече деца разчитат на родителите си и за издръжката си. Младите хора в Люксембург и Швеция напускат най-рано родителския дом - преди да навършат 20 г. В тези две държави има и най-малко неработещи и неучещи младежи в Европа. На другия край са Черна гора и Македония, където всеки четвърти младеж не работи и не учи. Двете държави държат рекорда по най-късно отделяне от семейството - след 33-тата година. През 2020 г. средната възраст на младите хора, напускащи родителския си дом в ЕС, е била 26.4 години. Тази средна стойност обаче варира значително между държавите - от 17.5 г. в Швеция до 32.4 г. в Хърватия. В Германия, Естония, Финландия, Дания, Люксембург и Швеция младежите започват най-рано самостоятелен живот - средно около 24 години, когато приключват висшето си образование. В Хърватия, Словакия, Италия, Малта и Португалия фамилните връзки са по-силни и излизането от родителския дом става след 30-тата година. Животът сред няколко поколения изглежда още по-силен сред жителите на Западните Балкани, като в Черна гора, излизането става средно 33.3 г; в Северна Македония - на 32.1 г. и Сърбия 31.2 г. В почти всички проучени страни, младите жени напуснат родителския дом по-рано от младите мъже, най-вече заради традициите, свързани с брака, при които снахата най-често живее с родителите на съпруга си, ако младите не могат да се отделят в самостоятелно домакинство. Единственото изключение от този модел е Швеция, където мъжете напускат семейния дом с 0.1 г. по-рано от момичетата. България е сред осем европейски държави, в които мъжете остават у дома до след 30-тата си година. Така е още в Хърватия, Словакия, Италия, Малта, Португалия, Испания и Гърция. Единствената държава в Европа, където и жените се отделят след 30-тата си година е Хърватия. Средно за Европа жените излизат две години по-рано от родния дом, но в България тази разлика е двойно по-голяма. Обяснението тук може да е че българките са сред най-ранно сключващите бракове в Европа. Но дистанцията между половете е най-голяма в Румъния, където момичетата се отделят от родителите си с 4.5 г. по-рано от момчетата. България следва на 4.2 години и Хърватия - 3.1 г. На Балканите разликата е почти двойна, като в Северна Македония тя е 7.3 г. и в Сърбия 5.3 г. В същото врем в държавите, където младите по-рано напускат домовете си разликата между момчетата и момичетата е пренебрежимо малка и е под една година в Швеция, Люксембург и Естония. Европейските статистици са забелязали намаляване на възрастта на напускане на родителския дом, с изключение на миналата година, когато мъжете по-трудно са се решавали да излязат самостоятелно. Иначе през 2006 г. средната възраст на създаване на самостоятелно домакинство е била 28 г., слизайки до 27.1 г. през 2019 г. При жените също се забелязва известно забавяне на решението за отделяне от родителите, което статистиците отдават на ефекта от пандемията . Като цяло обаче тенденцията, макар и много по-бавна, и при жените е за намаляване на възрастта за започване на самостоятелен живот. Между 2005 и 2020 г. разликата е под 1 г. като за това време е паднала от 25.1 на 25.5 г. Манталитетът на младите българи е по-близък до южния модел на поведение, където отделянето в самостоятелно домакинство става на по-късен етап. През последните 5 г. тенденцията е на увеличаване на възрастта, от която се започва самостоятелен живот. За разлика от общоевропейската тенденция за излизане на все по-ранна възраст от дома, в България тя е за увеличаване. Докато през 2015 г. младите българи са се отделяли средно на 28.7 г., сега те излизат 29.9 години - незначително понижение спрямо 2019 г., когато средната възраст за напускане на семейния дом е била 30 г. В България се забелязва и значителна разлика между излизането на момичетата от семейната опека, като те излизат от родителския дом около 27-та си година, докато мъжете го правят по-близо до 35-те. България е сред европейските държави с над средния брой неработещи и неучещи младежи, което според анализа е значим фактор за отделянето от домакинството на родителите.