Либерото на националния отбор по волейбол Теодор Салпаров направи емоционално обръщение във Facebook след загубата от Германия. Ето какво написа един от най-обичаните ни родни волейболисти: “Скъпи приятели, дойде време да обявя официално и тук, че вчерашният ни мач беше последният за мен и Виктор Йосифов с фланелките на Националния отбор! Не ми е лесно да опиша всички години и емоции, които са събрани в душата ми и да ви ги предам в няколко изречения, но ще опитам. Влязох в отбора, когато бях едва на 17! Сега съм на 37! По-голямата част от живота ми до момента е преминала там! С момчетата често сме прекарвали повече време заедно от колкото с близките си! Докато играем за флага през тези години ние израствахме, родиха се децата ни, едни идваха - други си отиваха, но едно не се промени - желанието ни да прославяме България с успехи! Равносметката за мен в този отбор : Бронзови медали на Световното Първенство 06’ в Япония! Бронзови медали на Световната купа 07’ отново в Япония! Бронзови медали от Европейското първенство 09’ в Турция! Участие на две поредни Олимпийски игри - 08’ в Пекин с 5то място в класацията и 12’ в Лондон с 4то място, когато не ни достигна малко, за да се качим на почетната стълбичка! Но ние отдавна сме качени на по-важната почетна стълбичка! Тази на нашите фенове и българите, които винаги са ни подкрепяли по трибуните и пред екраните! Тя разбира се е по-важна от всеки медал и отличие, защото любовта на хората не се подарява, тя се заслужава! Благодаря ви българи, за цялата любов, с която сте засипвали мен и момчетата по време на нашите големи и малки победи, но и по време на нашите големи и малки загуби също така! Простете ни, че не успяхме да се класираме за тази Олимпиада! Повярвайте, ние много искахме да ви зарадваме! За мен щеше да бъде пък още по-красиво да завърша кариерата си в Националния отбор с трето участие на Олимпиада, но такива са правилата! Животът продължава! И така, днес - след толкова години на труд, преодоляване, 5 тежки операции на краката, след толкова емоции, радости и сълзи, аз - Теодор Салпаров, казвам довиждане на фланелката си в Националния отбор и отстъпвам място на по-младите! Моля се поколенията, които идват след нас, да ни донесат още много поводи за гордост! Момчета, обичам ви! България, за мен беше чест! Искрено ваш N13!“