Историята на Титаник е известна по целия свят. Макар учените и историците да са излагали много пъти доказателства за загадъчното потъване на големия лайнер нови данни разкриват какво наистина може да се е случило във фаталната нощ на 14 април 1912 г. Новото проучване поставя въпроса дали активността на слънчевите изригвания е допринесла за потъването на Титаник.„Умерена до силна“ магнитна буря през нощта, казват изследователите, би могла да промени навигационните показания на „Титаник“, засягайки както планирания му курс, така и информацията, която екипажът изпраща за местоположението си по време на SOS сигналите за помощ. Идеята е доста проста. Слънцето, което изгаря при милиони градуси, е покрито със слънчеви петна. Те от своя страна се характеризират с гигантски експлозии с размерите на Земята или дори по-големи и се наричат слънчеви изригвания. Лорънс Бийсли, който оцелява от Титаник и който написва книга, свидетелства, че в последната си нощ на вода корабът плава на фона на гледката на Северно сияние в небето. За Северно сияние, предизвикано от слънчево изригване, свидетелства и вторият офицер на кораба Карпатия, който откликва на сигнала за бедствие, подаден от Титаник. Заключението в новото изследване, представено от Мила Зинкова, независим изследовател от Сан Франциско и пенсиониран компютърен програмист, е, че заради геомагнитната буря навигацията на Титаник не е била точна и корабът се е отклонил от планирания курс и затова се е блъснал в айсберг. Освен това, след сблъсъка, съобщенията, изпращани от Титаник за неговото местоположение са били с грешна информация. Но това всъщност помага на Карпатия да достигне до спасителните лодки и да спаси от бедствието 705 души. Титаник се е намирал на 25 км. от спасителните лодки.
