Истории, които и да не са истина, то поне са толкова красиви, че заслужават да останат в съкровищницата на българското народно наследство. На изток от Петрохан, в Западна Стара планина, се издигат красиви каменни чуки, наречени Тодорини кукли. За тях от години се разказват различни кървави и смъртоносни легенди. От върховете се разкриват чудни гледки към Ком, Врачанския Балкан, Монтана и Берковското поле. В северното подножие на Тодорини кукли е разположен Клисурският манастир „Св.св. Кирил и Методий“. Куклите са кръстени на красивата мома Тодора. По стар български обичай тя не оцелява до края на легендата. Берковският чорбаджия Тано имал чудно хубава дъщеря - Тодора. Чорбаджията бил известен с лошия си нрав, бил пияница, тормозел бедния народ, и най-лошото - бил приятел с турците. Тъмните си сделки превел с тиранина на Берковско Пашаджика и неговата орда черкези. За разлика от баща си, Тодора била добра и обичлива девойка. Общувала и помагала на бедните.
Красотата й била трудно описуема
решили да се венчаят
черкезите оградили манастира
„дарява“ храстите и дърветата на върха
при чуките и остави белег
