3 март, денят на Освобождението на България, е национален празник от 1990 г. На този ден (19 февруари по стар стил) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага краят на Руско-турската война от 1877-1878 г. По повод един от най-важните за България празници вижте няколко от най-патриотичните български песни: „Хубава си, моя горо“ е написана в навечерието на Априлското въстание през 1875 г от Любен Каравелов, стихотворението и до днес е свидетелство за силата на българския дух от това време. https://www.youtube.com/watch?v=7XgyPAsb5Vo За първи път е публикувана в създаденото с лични средства от Каравелов списание „Знание“, но остава под формата на стихотворение почти до началото на 20-ти век. Композиторът Георги Горанов написва музика към текста. Елегията е възприемана като неофициален химн на Копривщица и на Националния събор на българското народно творчество. „Моя страна“, по-известна като „Моя страна, моя България“, e патриотична песен от 1970 г. на българския поп певец Емил Димитров. Песента е посветена на неговия син - Емил Димитров-младши. Обявена е за „Песен на столетието в България“ и „неофициален химн на България“. Първоначално песента излиза във Франция под името „Моника“ - с френски текст и няколко години е хит там. Впоследствие „Моя страна“ е била забранена, защото в нея цензурата открива „буржоазно влияние и намеци за емигрантство“. „Боят настана“ е една от най-отличаващите се български патриотични песни. Нейният ритъм кара сърцето на истинския българин да забие учестено и да се докосне до славата и духа на подвига на предците ни. Текстът й е взет от „Панагюрските въстаници“ – творба от първата стихосбирка на Иван Вазов „Пряпорец и гусла“. „Къде си, вярна ти любов народна“ е българска възрожденска песен, композирана от Добри Чинтулов през 1863 г. Текстът е публикуван три години по-рано. Заедно със „Стани, стани, юнак балкански“ е една от най-популярните български бунтовни песни. „Тих бял Дунав“ е популярна българска маршова песен в чест на Ботевата чета и драматичното й преминаване през река Дунав с парахода „Радецки“. Създадена е по текст на Иван Вазов и музика на Иван Караджов. Едноименното стихотворение е написано от Иван Вазов още през 1876 г. Музиката е композирана през 1909 г. от революционера, общественик и учител Иван Караджов, докато е учител по музика в Българската мъжка гимназия в Солун, заради което е преследван от турските власти. Скоро творбата се превръща в една от най-обичаните български патриотични песни, изпълнявана и като военен марш. Първоначално се изпълнява в 2 мелодии и с изпяване на различни куплети. Оригиналният текст е от 22 куплета.
