Президентът на САЩ Доналд Тръмп е излъгал или е подвел повече от 16200 пъти, откакто пое управлението на страната преди 3 години, пише "Вашингтон пост". Според изданието Тръмп е прекрачил праг, който е бил немислим, когато вестникът е създал първата база данни с проверка на фактите. Базата данни анализира, категоризира и следи всеки аспект от изказванията на американския милиардер. Проектът на "Вашингтон пост" е започнал като част от отразяването на първите 100 дни от управлението на Тръмп, предимно заради темпото и количеството изказвания на американския президент с невярна или подвеждаща информация. Вестникът е регистрирал 492 твърдения - средно по около 5 на ден - и читателите на изданието са поискали проверката да продължи през целия мандат на държавния глава. Така след справките става ясно, че през 2017 г. Тръмп е направил 1999 неверни или подвеждащи твърдения. През 2018 г. е добавил още 5689, общо 7688. И през 2019 г. е направил 8 155 твърдения. С други думи за една година президентът е удвоил броя на неверните или подвеждащи твърдения, които той е направил през предишните две години общо. Средно по 6 твърдения на ден през 2017 г., близо 16 на ден през 2018 г. и повече от 22 на ден през 2019 г. Към 19 януари 2020 г., 1095 ден като президент, Тръмп е направил 16 241 неверни или подвеждащи твърдения. Вестникът отбелязва, че остават още 366 дни до края на мандата му. Лъжите: Президентът на САЩ 184 пъти е излъгал, че е прокарал най-големите данъчни отстъпки в историята на САЩ. Дори преди да бъдат подготвени промените, той обещал, че ще наложи най-големите данъчни отстъпки в историята на САЩ - по-големи от на Роналд Рейгън през 1981 г. Данъчните съкращения при Рейгън представляват 2,9 на сто от БВП. Нито от едно предложенията на Тръмп не е близо до това ниво. Данъчните промени при Тръмп представляват 0,9 на сто от БВП, което ги прави осмото най-голямо орязване на данъците за последните 100 г. При 176 случая Доналд Тръмп е заявил, че САЩ "губят" пари от търговския дефицит. Това отразява неразбиране на икономиката на базисно ниво. Държавите не "губят" пари от търговския дефицит. Търговският дефицит също е засегнат от макроикономически фактори като валутите, икономическия растеж, спестяванията и инвестициите, отбелязва "Вашингтон пост".