Централната банка на Турция намали основния си лихвен процент за трети пореден месец въпреки поевтиняващата лира и годишната инфлация, която се покачи над 83%. Създателите на паричната политика на Турция се противопоставят на световната тенденция централните банки да повишават лихвените проценти за борба с инфлацията, тъй като високите лихви по заемите охлаждат икономиката и цените. Последното решение идва, след като президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че централната банка ще продължава да намалява лихвите всеки месец, "докато съм на власт" - въпреки че през септември инфлацията достигна 83,45% на годишна база. Ердоган иска да понижи лихвените проценти до едноцифрено число до края на годината, като дава приоритет на икономическия растеж осем месеца преди парламентарните избори, които може да се окажат най-оспорваните, откакто той дойде на власт преди почти две десетилетия.

Турските политици настояват да следват този неконвенционален икономически модел за сметка на астрономическата инфлация. Централната банка заяви, че намалява едноседмичната си репо лихва ( при продажба с уговорка за обратно изкупуване) от 12% на 10,5%, като според нея скокът на потребителските цени се дължи на "забавените и косвени ефекти от нарастващите енергийни разходи", причинени от войната на Русия в Украйна. Намаляването на лихвения процент беше широко очаквано, но понижението със 150 базисни точки беше по-голямо от очакваното след две промени със 100 базисни точки през август и септември. Банката намекна, че цикълът на облекчаване ще приключи следващия месец. "Комитетът (по паричната политика) прецени да предприеме подобна стъпка на следващото заседание и да прекрати цикъла на намаляване на лихвените проценти", заяви банката. Лиъм Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в базираната в Лондон Capital Economics, заяви, че тези насоки "изглеждат като признание, че понижаването на лихвените проценти едва ли е правилното нещо, което трябва да се прави, когато инфлацията е толкова висока". "Но в същото време то ще доведе лихвените проценти до 9% и ще задоволи желанието на Ердоган да свали лихвите до едноцифрено число", добави той. Ердоган, който е отявлен противник на по-високите разходи по заемите, нарече високите лихвени проценти свой "най-голям враг". По-рано този месец той се зарече, че докато остане на власт, "лихвите ще продължат да намаляват с всеки изминал ден, с всяка изминала седмица, с всеки изминал месец". В резултат на това турската лира продължава да губи стойността си спрямо щатския долар и от януари насам е спаднала с 28%. "Икономическата стратегия на Ердоган за преизбиране е ясна - да използва пари от Русия и Персийския залив за финансиране на валутни интервенции за защита на лирата, да намали лихвените проценти колкото е възможно повече, за да се задвижи кредитирането и растежът", казва Тимъти Аш, анализатор от BlueBay Asset Management. Влиятелният турски лидер реагира на икономическата криза, като преразгледа външната си политика и възстанови връзките си с бившите си съперници в арабския свят, включително с богатата на петрол Саудитска Арабия. Допълнителни търговски сделки с Русия помогнаха за укрепване на намаляващите валутни резерви на Турция и потенциално дадоха на Ердоган достатъчно пространство за преодоляване на икономическата буря до изборите през юни. От няколко месеца обаче Вашингтон предупреждава турските компании и банки, търгуващи с Русия, че могат да бъдат подложени на санкции. Елизабет Розенберг, помощник-секретар на САЩ по въпросите на финансирането на тероризма и финансовите престъпления, пътува до Анкара и Истанбул тази седмица, съобщиха от Министерството на финансите. Срещите й потвърдиха важността на тясното партньорство между САЩ и Турция за справяне с рисковете, причинени от избягването на санкции и други незаконни финансови дейности.