След руската инвазия в Украйна редица правителства, експерти и наблюдатели признаха, че картата на европейската сигурност никога повече няма да бъде същата. В първите седмици на войната НАТО предислоцира свои военни части, за да подсили Източния фланг. Алиансът формира нови бойни групи в региона, а военният министър на САЩ Лойд Остин потвърди ангажимента на съюза за единни и координирани действия, които да гарантират стабилността на НАТО и сигурността на неговите страни членки от Източна Европа. Сред първите ясни знаци за набиращата инерция на промените стана рязката трансформация в доктрините за национална сигурност на две северноевропейски държави. Финландия и Швеция, неутрални страни в продължение на десетилетия, подадоха документи за присъединяване към военноотбранителния съюз. Финландия може да осигури на НАТО голяма сухоземна граница с Русия - нещо, което Кремъл разпознава като директна заплаха. Премиерът Дмитрий Медведев дори намекна за разполагането на ядрено оръжие в района на Балтика като отговор на евентуално разширяване на Алианса в тази посока. Очертаващата се нова архитектура на НАТО обаче изглежда ще се сблъска с много трудно преодолим проблем. И това не е Москва, а Анкара. Турция категорично се противопоставя на присъединяването на Финландия и Швеция към съюза. Вътрешният ред за приемане на нови страни членки изисква единодушие на настоящите участници в пакта и въпросът е как двете кандидатури да си осигурят комфорта на турския утвърдителен отговор.
Турция - страната със собствено мнение
Какъв е проблемът на Турция с Финландия и Швеция за НАТО?
Каква по-точно е „неприемливата и възмутителна подкрепа“ на Швеция и Финландия към въпросните организации?
