Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО, ще бъде назначен за управител на централната банка на Норвегия, съобщи правителството. Новината не е изненадваща, защото за това развитие на нещата се говори от миналата година, а снощи той бе забелязан в норвежката столица. Постът се освобождава от 1 март, но Столтенберг вече заяви, че ако бъде назначен, ще изкара пълния си мандат начело на Атлантическия съюз, който изтича през септември 2022 г. В Осло опозицията не е съвсем съгласна с този ход на управляващите, защото смята, че независимостта на Norges Bank ще бъде отслабена, ако начело застане бивш премиер. Временно длъжността управител ще изпълнява Ида Волден Баке, която е подуправител и бе основен конкурент на Столтенберг. Централната банка не само определя лихвените равнища и управлява финансовата стабилност, но и надзирава най-големия в света държавен фонд от 1.4 трилиона долара. Столтенберг е икономист по образование и е бивш лидер на Трудовата партия. Той ръководи правителството през 2000-2001 г. и 2005-2013 г., като оглави НАТО през 2014 г. Освен това е бил министър на финансите и енергетиката. В НАТО вече са в ход негласни консултации кой да го наследи, като формалното решение се очаква на срещата на върха на 29-30 юни в Мадрид. На нея трябва да бъде одобрена обновена версия на Стратегическата концепция на НАТО заради новия политически и военен контекст, създаден от кризата в Либия, анексирането на Крим, споровете между САЩ и еропейските съюзници за финансирането и призивите за европейска стратегическа антономност, Брекзит, технологичните промени, напускането на Афганистан, възходът на Китай. Политически лидер на Алианса винаги е бил европеец, а върховният командващ обединените сили - американец. По традиция начело на НАТО е избиран предимно представител на по-малка страна член като Нидерландия, Белгия, Дания или Испания. Изключение са германецът Манфред Вьорнер и трима британци - Хейстингс Исмей, Питър Карингтън и Джордж Робъртсън (1999-2004). Никога сред тях не е имало представител на Франция - другата (освен Великобритания) европейска ядрена сила, която десетилетия наред членуваше в политическите, но не и във военните структури на алианса.
