Индийският „Бил Гейтс“ е разказвал няколко пъти за преживелиците си в Родината ни, в това число и пред ВВС, а през януари 2020 година сподели историята с участниците в технологичен фестивал в Мумбай. По онова време Нараяна Мурти живеел в апартамент с една спалня в 7-ми район на Париж, а френската столица била под влиянието на левицата, социализма и либерализма. Индиецът решил да се запознае с марксизма отблизо, а и да опознае континента на автостоп. Купил си спален чувал, хубава раница, яке против вятър и топли дрехи, нямало още и кредитни карти, тръгнал с пътнически чекове и събраните 25 визи за страните, които искал да посети. Напуснал работа и през следващите 11 месеца пътувал от Париж до Кабул, минавайки през Италия, Австрия, Германия, Чехословакия, Полша, СССР, Унгария, Румъния, Йордания, Иран, Ирак, Израел, Гърция, Турция, Афганистан и България. Случката от 1974 година започнала на гарата в Ниш. В интервю за CN Traveller Мурти разказа: „Определящ момент от живота ми дойде от неочакван инцидент, който се случи в тогавашна Югославия. В Ниш един любезен човек ме остави на гарата в 21:30 ч., откъдето на следващия ден трябваше да взема влак за София. В ресторанта на гарата отказаха да ми дадат храна, тъй като нямах югославска валута. На следващия ден беше неделя и всички банки бяха затворени. Легнах на гарата, за да пестя енергията си, и се качих на София Експрес в 20 часа.“
Във влака индиецът се заговаря за живота в България с едно момиче, но това ядосва спътника й и решава съдбата на Мурти. „Срещу мен седяха момче и момиче. Владеех добре английски, френски и руски и се опитах да завържа разговор. Докато момчето не отговори, момичето знаеше френски и беше мило и дружелюбно. Разговаряхме, когато момчето се приближи до няколко полицаи, които стояха наблизо, и им каза нещо. Следващото нещо, което разбрах, беше, че чантата ми е претърсена. Бях измъкнат от влака и хвърлен в стая с размери 2,50 на 2,50 метра, а паспортът ми беше конфискуван. Стаята
имаше само тоалетна в ъгъла
решителен състрадателен капиталист“
