Птицата додо, мамути, динозаври, тасманийски вълк – списъкът с изчезнали животински видове може да продължи почти до безкрай. Вероятно 99.9% от животинските видове, обитавали някога Земята, днес са изчезнали. Скоро обаче списъкът може да бъде допълнен с друг вид: хората, които са застрашени да изчезнат само след 100 години. Причината за това няма да е нито вулканично изригване, нито метеорит, а самият човек, както беше написал в доклад, публикуван в научното списание Phys Orgq ученият от Australian National University Франк Фенер. През следващите десетилетия според Фенер ще настъпят някои драматични промени на Земята, които е малко вероятно да бъдат спрени. Виновникът е нарастващата пропаст между богатите и бедните според британския седмичник The Economist. Според списание Forbes в Съединените щати броят на възрастните, считани за бедни, вече е 15%, а в развиващите се страни този процент е много по-голям. Много хора нямат нито пари, нито възможност да изхранват себе си и семействата си. Броят на смъртните случаи от глад вече е на драматично ниво и в бъдеще ще продължи да расте, а в същото време се изхвърля твърде много храна и броят на затлъстелите постоянно се увеличава. За съжаление нито едно от двете не се изключва взаимно. Изменението на климата ще доведе до драматични промени. Не само гладът и болестите, причинени от затлъстяването, водят до многобройните смъртни случаи, но и изменението на климата. Поради покачващите се температури и по-малкото валежи реките и езерата все повече пресъхват, както се констатира през това лято с река Рейн. Все повече хора ще се преместят по крайбрежната ивица, която пък скоро ще е пренаселена. Повтарящите се периоди на суша означават, че добивите от реколтата ще бъдат по-ниски и следователно наличната храна ще е по-малко от необходимото. Освен това водата скоро може да се превърне в луксозна стока дори в индустриализираните страни. Но не само хората ще страдат от увеличаващите се температури и по-малкото валежи. Както съобщава The Guardian, още през 2050 г. 10% от всички растителни и животински видове ще умрат, включително слоновете и носорозите. Както пише Франк Фенер, това не е всичко. Той предполага, че човечеството ще изчезне след около 100 години. Обезлесяването и прогресивната инфраструктура унищожават все повече и повече местообитания на животните и растенията, което води до все по-малко храна за хората. „Недостигът на храни ще бъде причина за много войни в бъдеще“ – твърди Фенер. Наред с други неща прекомерният риболов е проблем, който няма да се разреши през следващите няколко години, пише Telegraph. До 2050 г. се смята, че няма да има риболов с цел търговия. Храната на три милиарда души зависи от рибата. Дали и кога тази прогноза ще се сбъдне, не е ясно. Ясно е обаче, че е крайно време да се промени нещо. Дори и да няма оптимално решение за всеки проблем, всеки може да допринесе поне за част от него. Това включва например избягване използването на пластмаса, отказ от месо и риба или съзнателно боравене с потребителските стоки. Къде да се спасим от климатичните промени През 2017 г. Нотрдамският университет публикува индекс, показващ кои страни ще бъдат повлияни от климатичните промени. Две години по-късно въпросът е по-належащ от всякога. Индексът, известен като Notre Dame Global Adaption Initiative или ND-GAIN, става все по-популярен в обществените среди. Събирането на данни при него е много обстойно. Изследването подчертава уязвимостта на всяка страна и доколко тя е готова за последиците от климатичните промени. Предвид са взети няколко фактора като състоянието на инфраструктурата, хранителни запаси и технически ресурси. Уязвима ли е страната към природни бедствия или политически размирици? Подготвени ли са съответните власти за бедствия, причинени от климатичните промени, или не? Ето кои са страните според ND-GAIN, които ще се справят най-добре с глобалното затопляне: Първо място: Дания, второ място: Норвегия, трето място: Нова Зеландия, четвърто място: Сингапур, пето място: Великобритания, шесто място: Германия, седмо място: Финландия, осмо място: Швеция, девето място: Швейцария, десето място: Исландия. Простото решение Простото решение за климатичните промени се обсъжда от няколко години насам. Според някои то би било особено ефективно и сравнително евтино. Проблемът е, че е доста противоречиво. Сметката е проста: колкото повече хора живеят на планетата, толкова повече ресурси ще ни бъдат необходими и толкова по-голямо влияние ще оказваме върху околната среда. Ами ако се постараем да се раждат по-малко деца? Ако средствата за контрацепция бъдат направени по-достъпни в световен мащаб? Това предлага Джейсън Бремнер от американската Служба по статистика на населението. „При семейното планиране никога не се изтъква положителният ефект върху климатичните промени“, каза Бремнер по време на конференция. Обединените нации са изчислили, че до края на века световното население може да стигне до над 10,9 милиарда. Изследователите Сет Уайнс от Лундския университет и Кимбърли Никълъс от Университета на Британска Колумбия публикуват изследване, според което, ако всяко семейство има с по едно дете по-малко, ще има и много по-малко емисии. Подобен подход логично се свързва с термина „контрол на населението“. В Китай например политиката за едно дете в семейството съществува от десетилетия, но тя е довела до много аборти и дисбаланс в съотношението момчета/момичета. Райнер Клингхолц, председател на Берлинския институт за население и развитие, разглежда предложението на учените доста критично. Той споделя пред Deutsche Welle, че средният брой деца на семейство трябва да бъде 2,1, за да се запази балансът сред населението. В Европа към момента обаче се раждат средно 1,5 деца в семейство. Клингхолц предлага да се повлияе върху процента на раждаемост в Африка посредством образование и икономическо развитие. Темата продължава да бъде чувствителна. Ориз, пшеница и царевица намаляват Промените в климата ще намалят добивите на реколтите от ориз, пшеница и царевица според изводите на екип от изследователи. Авторите правят своите заключения от 70 вече публикувани проучвания и се опитват – с помощта на много разнообразни методи – да покажат ефекта от глобалното затопляне върху селското стопанство. Резултатите бяха публикувани от Американската академия на науките (PNAS). "Всяко увеличение с един градус по Целзий на средната глобална температура намалява с около 6% добива на пшеница, се казва в изследването. За ориза намалението ще бъде 3,2%, за царевицата – 7,4% за всеки градус покачване на температурата, докато "оценките за соевия добив почти не показват промяна”.