В юношеските си години всички известни политици са имали шанс да завият в друга посока: кой към рисуването, кой към фехтовката. Президентът на Турция Реджеп Ердоган не прави изключение – като млад той е по-близо от всичко останало да стане професионален футболист. Като дете бъдещият държавен глава и предводител на една от най-големите армии в света денонощно мечтае за топката. Между часовете в училище и чиракуването в местната бакалия в Касъмпаша (работнически квартал в покрайнините на Истанбул) той неизменно е по прашните улици в преследване на коженото кълбо. "Обожавах футбола. Беше голямата ми страст. Сънувах как играя във велики мачове, ще разкаже Ердоган години по-късно. – Баща ми обаче така и не позволи да стана футболист." Ахмет Ердоган – по прякор Капитана (заради работата си на истанбулските докове), яростно се противопоставя на манията на сина си.
"Футболът не пълни стомаха!"
да опитоми Голямата тройка
Ердоган смени тактиката
