Сотир Цацаров бе избран за председател на КПКОНПИ с гласовете на 165 народни представители. Преди това той бе главен прокурор на Република България. "В крайна сметка присъдата е такава каквато е. Може би е достатъчно да бъдат цитирани двама души. Единият, да го нарека така, е моят наследник на поста г-н Гешев, който много точно каза вчера, че една малка битка е загубена, но войната в никакъв случай не е и продължава. И тя не е лична война, нито пък е война срещу свободата на словото, както в много случаи трябваше да бъде представен този съдебен процес. Другото, което трябваше да се каже, го каза наблюдаващият прокурор по делото. Колегата каза, че има време за говорене и има време за мълчание. Не, защото в конкретния случай няма какво да се каже, защото прокурорското говорене е говоренето в съдебната зала. Разбрах, че прокуратурата ще протестира тази присъда. В крайна сметка аз бих казал, че битката не е приключена. Нека има влязъл в сила съдебен акт и тогава ще се правят съответните изводи", обясни Татарчев. По отношение на запорите на Васил Божков, Цацаров също обясни ситуацията така. "Защо запорите по отношение на Васил Божков се налагат от НАП, а не от нашата комисия? Защото процедурата е такава и законът е такъв. При повдигане на съответното обвинение и изпращане на постановлението за него започва проверка. Междувременно НПК и данъчните закони дават съвсем други по-бързи и изпреварващи правомощия на органите на прокуратурата и данъчната администрация. Пристигането на едно постановление тук в никакъв случай не означава започване на незабавни действия по отнемане на имущество. Напротив - по силата на Закона започва проверка. Ако тази проверка в рамките на 2 месеца установи, че е налице съществена разлика между законни приходи и разходи, едва тогава започва производството по незаконно отнемане на имущество. Проверката може да продължи и доста дълъг период от време, в зависимост от имуществото на лицето.Това производство започва с налагане на запор. Едната процедура е далеч по-изпреварваща от другата. Това е причината.“ Дали Комисията действа по еднакъв начин за всички и означава ли това, че действа безкомпромисно и срещу министри, за които се докаже, че са участвали в корупция. Ето отговора на бившия главен прокурор. „Истината е, че никое лице спрямо което тече проверка било за корупция, на имущество или конфликт на интереси не приема, че спрямо него подхода е такъв какъвто е по отношение на други. Но гаранция в крайна сметка е законът. Дали имуществото е на Васил Божков, дали имуществото на Миню Стайков или на някое друго лице, процедурата е една и съща и тя е така конструирана, че да не позволява отклонения. Да, от тази процедура имаше много недоволство. Имаше голямо недоволство и по отношение на т.нар. гражданска конфискация и независимостта й от наказателното производство. Основният център и източник на недоволство бяха обвиняеми разполагащи с медийни възможности и разбира се засегнати от този закон.“ „Първо, не можем да съдим г-н Прокопиев за това, че е доволен, че спрямо него е постановена оправдателна присъда. Това е бих казал оправдана човешка реакция и всеки разполага със съответното право на защита. Да очаквам това, което нарекохте насъскване - не, не го очаквам, защото то никога не е преставало и никога няма да спре". И поясни още за ситуацията със свободата на словото в българия. "Освен това злоупотребата с лозунга "Свобода на словото", то това е най-добрият щит заедно със създаването на мрежа от неправителствени организации, която се появява всеки път, когато имуществото и бизнеса на подобни лица биват засегнати. Защото в крайна сметка едно проследяване на бизнеса, не защото човек толкова се интересува от този бизнес, а защото служебно в рамките на проверката изникват какви ли не данни ще покаже ясно, че издателската дейност е само процент или два връх на айсберга на една огромна бизнес империя, само че около 90% тя се използва като щит на тази бизнес империя, разбира се спекулативно. Казах съвсем ясно в прессъобщение на Комисията, държа да го повторя и сега - нито стотинка от имуществото на "Икономедия", която издава "Капитал" и "Дневник" не е предмет на каквито и да било действия от страна на КПКОНПИ. Казано по друг начин - не може да се твърди, че се посяга на издателската дейност, а, ако се твърди - това е лъжа! Тази лъжа върши работа. Но пак казвам - постановена е оправдателна присъда. Може би това руши още един мит - за пълната зависимост на българската съдебна система, която също се била нахвърлила върху свободата на медиите. Оттук насетне каквото е писано в закона“, обясни Татарчев.