Българската православна църква на 17 юли почита Света мъченица Марина. На този ден празнуват всички, които носят името на светицата, означаващо "морска". В православния и католическия свят се откриват редица паралели в почитането на великомъченицата – властта й над валежите, гадаенето на времето, връзката й с женското плодородие, лековитите извори. Света Марина е била дъщеря на езически жрец в Антиохия през III век. От малка тя е възпитавана от баща си в идолопоклонничество, но решила да приеме християнството и да се покръсти. Пръв неин гонител станал самият й баща. Когато Марина е на 16 години, управителят на източните римски провинции Олимврий я подлага на тежки мъчения за това, че не искала да се откаже от вярата си. Неочаквано Олимврий решил да удави Марина и хвърлил девойката с камък на врата във водата. Тогава тя отново започнала да се моли да бъде покръстена и изведнъж веригите около врата й се разкъсали и тайнствена светлина окъпала младото момиче. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. След това била осъдена на смърт и посечена с меч. Казват, че светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия. В българските народни вярвания Света Марина се приема за покровителка на водите и най-вече на Южното Черноморие. В деня, когато се почита нейната памет, се смята, че водата в църквите и манастирите, носещи нейното име, е лечебна. Света Марина се приема като покровителка и закрилница на душевно болните и на брака. В Странджа, Родопите и по поречието на река Струма светицата е известна като господарка на змиите и лечителка на ухапаното от тях. В деня на Марина не се работи, забранени са всички дейности, свързани с огъня: не се пали огън, не се излиза на полето, за да не се запали реколтата, не се сяда дори около семейното огнище, не се пече хляб. Св. Марина се свързва и със светкавиците, гръмотевиците и проливните дъждове. Върху голяма територия в България е разпространено поверието, че светицата е сестра на св. Илия, другият светец градушкар. Според преданието, св. Марина всяка година крие от св. Илия датата на неговия празник, за да не запали от радост полята или да не прати буря и градушка на земята. В народните песни от Странджа, св. Марина е девойка, зачената по чуден начин, обещана за невеста на Слънцето от своята майка. Тя е стопанка на небесния огън, с който може да накаже всеки, който не вярва в силата й или не спазва забраните, свързани с празника. Важен елемент на празничната обредност е запалването на т. нар. „жив огън“. Според традицията, огънят в къщите веднъж в годината е бил изгасван, и се палел „нов“, „жив“, „божи“ огън. С триене на парчета дърво (от липа, ясен или боровинков храст) огънят се запалва по най-примитивен начин, което се извършва от момчета близнаци или от млади мъже с еднакво име. Жаравата се внася вкъщи, с нея се запалва огънят в домашното огнище. Смята се, че божественият огън може да слезе и сам от небето (като гръмотевица) в последния ден от Горещниците, на св. Марина. Този огън предпазва селото от болести, самодиви, вампири; хората и домашните животни го прескачат, за да бъдат здрави. Другата част от забраните е свързана със змиите, тъй като в българската народна вяра св. Марина е господарка и на змиите. Вярвало се, че тя може да излекува ухапване от влечугото, но ако се разсърди, праща змиите сред хората да ги хапят. В деня на светицата змиите се прибират под земята, където св. Марина ги държи затворени. Срещат се изображения на мъченицата, в които тя държи змии в престилката си или в кърпа, или носи кошница, пълна със змии. Затова се забранява да се решат коси, да се опъва въже и канап или въобще да се извършва каквато и да било работа с прежда или въже, защото змиите ще излязат по полето или ще ухапят този, който работи с връв. Света Марина е позната и като лечителка – на деня й се посвещават лековити извори и аязма, вярващите се мият или пият от водата им, защото вярват, че който на този ден се окъпе в топли извори, ще бъде здрав през цялата година. В някои легенди св. Марина е описана като лечителка на очните болести. Слепите проглеждат отново, щом си измият очите с вода от нейните извори. С лекуването на очните заболявания е свързан манастирът на света Марина до русенското село Каран Върбовка, който, заради лечебния си извор, е обект на поклонение и до ден-днешен. Най-голяма лечебна сила се приписва на лековитата вода в пещерата „Св. Марина“ до странджанското село Сливарово. Болните прекарват нощта пред пещерата и чакат знак (в съня си) как ще се излекуват. Често я посещават и бездетни жени, които влизат в пещерата призори, оставят там малки подаръци с надеждата да им се роди дете. Св. Марина е защитница и на момите. В Родопите, по междуречието на Струма и Места, в Странджа денят й е празник на момите и момците в предбрачна възраст, които прекарват нощта пред пещерите, посветени на св. Марина. Входът на пещерата при с. Сливарово е много тесен, според легендата през него могат да минат само девствени моми, а водата вътре е лековита. Младите се провират през него за здраве, а целият нощен празник е наричан лефтерски панагир. Според фолклорната традиция с деня на св. Марина завършват т.нар. горещници - трите най-горещи дни в годината - 15, 16 и 17 юли. Най-ранните изображения на светицата се намират в Боянската църква (1259 г.), в манастира „Св. Марина“ в Карлуково (ХІV в.) и в църквата в Долна Каменица (също от ХІV в.).