Днес, 11 февруари, църквата почита свмчк Власий – Власовден. Празнува се за здравето на впрегатния добитък, главно воловете. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът. Той е посветен на здравето на впрегатните волове, кравите и овцете. Църковният християнски празник е наречен на свещеномъченик Власи Севастийски, посечен заради Христа в 312 г., покровител на домашните животни. Според народното вярване името на празника произхожда от болестта влас и раната при зарастването й, засягаща червата и стомаха на животните. На Власовден се избягва всякаква домакинска работа. Жените не трябва да предат, не месят хляб освен обреден. По традиция се приготвя питка с орехови ядки и чесън върху нея. Прави се и баница и кашник. Рано сутринта на този ден жените разнасят по съседите си топли пити, намазани с мед или рачел - сварени в гроздов сок плодове. При раздаването се имитират движенията на животните – мучене, ритане, бодене с рога. От тези действия произлиза и името на този празник в някои области на страната – Муковден. От приготвените хлябове се слага в храната на животните или се поставят след прекадяване в обора на рогата им, преди да се заведат на водопой. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови болестта влас. На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят. С деня на празника са свързани и някои забрани. Не се меси хляб, за да не се "власява" брашното, не се впрягат воловете, избягва се работата и строго се спазва празникът от овчарите, за да не са "власати" – с груба козина, раждащите се агнета. В Централна България Власовден се празнува и за нивите да не ловят “влас”, т.е. да няма празни класове.
