На 31 август имате три важни повода за празнуване. В живота на християните са се случили три изключително важни събития. Първият повод е свързан с Пресвета Богородица. На 31 август освен Пресвета Богородица църквата отбелязва също и Св. свщмчк Киприан Картагенски и Св. Генадий Константинополски.

Когато Свети арх. Гавраил изпратил на Божията майка вестта, че й остават само 3 дни земен живот, тя започнала да се подготвя за предстоящото напускане на нашия свят. Една от заръките й била поясът (коланчето), което носела на кръста си, за да пристяга робата й, да бъде дадено на Свети апостол Тома, понеже не успял да дойде и да се прости с нея до 15 август - Успение Богородично. Свети ап. Тома предал пояса на други християни и така през 5 век, когато царувал синът на Тедосий Велики – Аркадий, честният пояс на Пресвета Богородица бил пренесен от Йерусалим в столицата Константинопол.

Поставен в красиво ковчеже, поясът на Божията майка се съхранявал в храма във Влахерна, който носел нейното име. През 10 век младата императрица Зоя, съпругата на Лъв Философ, получила нервно разстройство. Лекарите не могли да избавят императрицата, а една нощ тя сънувала странен сън. Божията майка й се явила и й казала да сложат пояса до нея и тя ще оздравее.

Император Лъв заповядал да донесат пояса, а докато патриархът го държал над болната Зоя, тя оздравяла. Името на големия християнски празник “Полагане честния пояс на Пресвета Богородица” идва точно от оздравяването на болната императрица. След това честният пояс тържествено бил положен отново в ковчега, в който по-рано се съхранявал.

Парче от честния пояс на Пресвета Богородица днес се намира в манастира Ватопед на Света гора, Атон. Свещеномъченик Киприан (Тасций Цецилий Киприян) е един от отците на Църквата от трети век – време на почти непрекъснати гонения срещу Христовата църква. Роден е около 200 г. в Картаген (Северна Африка) в богато и уважавано семейство. Получил прекрасно светско образование и станал блестящ оратор и учител по философия.

Проявил интерес към християнството, запознал се с трудовете на презвитер Тертулиан и под негово влияние бил приет в християнската община в Картаген като оглашен (приготвящ се за кръщение). По това време той раздал имуществото си и се преселил в дома на презвитера Цецилия.

Година след Кръщението му св. Киприан бил ръкоположен за презвитер, а след смъртта на епископ Донат – за епископ. По време на гоненията на император Валериан (253-259) светителят бил изпратен на заточение. В изгнание той написал много писма и книги. Тъй като желаел да пострада в Картаген, той сам се върнал там. Заради отказа му да принесе жертва на идолите, св. Киприан бил посечен с меч.