Преходът към ходене на два крака, вместо на четири, е важен момент в еволюцията на нашия вид, а древният предшественик на човека е ходил на два крака преди 7 милиона години, пише сп. "Science Alert" от столицата на Австралия - Канбера. Както заявява журналистът Дейвид Нилд в статията си по тази тема, тя се основава на подробен анализ на вкаменелости от бедрото и предмишницата на най-стария представител на вида на човечеството – Sahelanthropus tchadensis. Тези вкаменелости са открити за първи път в Торос-Менала в Чад (Централна Африка) през 2001 г. Постижението да ходиш на два крака вместо на четири е толкова важно, че учените искат да определят кога точно се е случило, така че ново проучване установява, че адаптацията се е случила преди 7 милиона години. В същото време, според изследването на учените е вероятно тези ранни хоминини почти да са се катерили по дърветата, използвайки всичките си крайници (горни и долни) – както бихте очаквали, ако даден вид направи постепенен преход от четири крака към два крака. Чрез сравняване на вкаменелостите на бедрото и предмишницата с еквивалентни кости от хора, шимпанзета и горили, изследователите успяват да разберат как този вид е бил използван и движен с помощта на опорно-двигателния апарат. Общо 20 различни характеристики на фосилизираните кости са използвани, за да се определи дали Sahelanthropus tchadensis ходи на два или четири крака. Екипът от учени също предполага, че има разлика между начина, по който този вид се катери по дърветата в сравнение с днешните горили и шимпанзета: със здрави хватки на ръцете и краката, вместо да разчита на костите на пръстите на ръцете и краката. „Извивката и геометрията на напречното сечение на лакътната кост предполагат обичайно дървесно поведение, включващо катерене или „внимателно катерене“, а не „наземен четирикрак“, пишат изследователите. Научното изследване се основава на по-ранно изследване на фосилен череп, изкопан на същото място, за който също се смята, че принадлежи на Sahelanthropus tchadensis – анализът на черепа предполага, че тези маймуноподобни същества са двукраки, но сега има много по-изчерпателни доказателства. Фосилите датират от времето, когато хората са се отделили генетично от шимпанзетата и бонобо (вид примати), нашите най-близки живи роднини, така че това е решаващ етап, който вече предизвика много научни дебати. Преди шест до осем милиона години тези ранни хоминини вероятно са живели в среда, където е имало гори, палми и пасища, където ходенето на два крака и катеренето по дърветата са били идеални възможности за тях, докато търсят храна и вода. "В крайна сметка остава най-простата хипотеза, че посткраниалната морфология на вида Sachelanthropus е индикатор за двукрак и че всяка друга хипотеза би имала по-малко обяснителна сила за набора от характеристики, представени от материала от Чад", заключават изследователите, цитирани от австралийското списание "Science Alert".